Тя не е особено красива. По-голяма е от мен с три години, но аз съм висока колкото нея. Има светлокестенява коса с бакърен оттенък, само малко по-тъмна от моята. Това, разбира се, е дразнещо: кое момиче иска да бъде сравнявано със снаха си? Но косата ѝ почти не се вижда, защото тя носи висока диадема и плътно покриващ я воал. Освен това има сини очи като моите, но много светли вежди и мигли; очевидно не ѝ е позволено да ги оцветява, както правя аз. Има бледа кожа като сметана, която, предполагам, е възхитителна. Миниатюрна е: миниатюрна талия, стегната толкова силно, че едва успява да диша, мънички стъпала с най-нелепите обувки, които съм виждала, с украсени със златна бродерия носове и златисти връзки. Не мисля, че почитаемата ми баба би ми позволила да нося златни връзки. Това би било суета и светска показност. Сигурна съм, че испанците са много суетни. Сигурна съм, че тя е такава.
Постаравам се мислите да не проличат по лицето ми, докато я оглеждам. Казвам си, че тя има късмет, че е тук, че е била избрана от баща ми да се омъжи за по-големия ми брат Артур, че е късметлийка да има снаха като мен, свекърва като майка ми и най-вече — бабата на бъдещия си съпруг, лейди Маргарет Боуфорт, която ще положи всички старания Катерина да не забравя къде ѝ е мястото, отредено ѝ от Бог.
Тя прави реверанс и целува почитаемата ми майка, а след нея и почитаемата ми баба. Така е редно; но тя скоро ще научи, че е по-добре да угажда първо на почитаемата ми баба, а после на другите. После почитаемата ми майка ми кимва и аз пристъпвам напред, и двете с испанската принцеса правим реверанс едновременно, еднакво дълбок, тя пристъпва напред и ние се целуваме по едната буза, а после по другата. Бузите ѝ са топли и виждам, че се изчервява, очите ѝ се пълнят със сълзи, сякаш тъгува за истинските си сестри. Отправям ѝ суров поглед, точно както баща ми, когато някой го моли за пари. Няма да допусна да ме очарова със сините си очи и приятните си обноски. Не бива и през ум да ѝ минава, че появата ѝ в английския кралски двор ще ни направи да изглеждаме тромави и глупави.
Тя изобщо не се сепва; отвръща прямо на погледа ми. Родена и израсла заедно с три сестри в един двор, изпълнен с амбиции, тя е наясно със съперничеството. Нещо по-лошо: гледа ме, сякаш съвсем не намира суровия ми поглед за смразяващ, навярно ѝ се струва дори малко комичен. Именно тогава разбирам, че тази млада жена не е като придворните ми дами, длъжни да бъдат мили и вежливи с мен, каквото и да правя, или като Мери, която е длъжна да ми се подчинява. Тази млада жена ми е равна, ще ме преценява, може дори да бъде критична към мен. Казвам на френски: „Добре дошла в Англия“, а тя отвръща на скован английски: „Радвам се да поздравя сестра си“.
Почитаемата ми майка полага всички усилия да бъде мила към тази своя първа снаха. Разговарят на латински и не мога да следя какво казват, затова седя до майка си и гледам обувките на Катерина със златните връзки. Майка ми поръчва на музикантите да засвирят, и ние двамата с Хари подхващаме танц, който се играе в кръг, под звуците на английска селска песен. Движим се и пеем в пълна хармония, а придворните подемат хоровата част и се въртят, и въртят, докато накрая започват да се кикотят и забравят местата си. Но Катерина не се смее. Създава впечатлението, че никога не е лекомислена и весела като Хари и мен. Прекалено официална и сдържана е, разбира се, тъй като е испанка. Но забелязвам как седи — много неподвижна, със сключени в скута ръце, сякаш позира за портрет — и си казвам: всъщност това изглежда доста подобаващо за една кралица. Решавам да се науча да седя така.
Въвеждат сестра ми Мери да направи реверанса си, и Катерина става смешна, като се смъква на колене, така че лицата им да са на едно ниво и да може да чуе шепота на детето. Естествено, Мери не разбира и думичка латински или испански, но обвива ръце около врата на Катерина, целува я и я нарича: „Шештро“.
— Аз съм сестра ти — поправям я, като дръпвам силно ръчичката ѝ. — Тази дама е твоя снаха. Можеш ли да кажеш „снаха“?