— На какви основания може да се окаже недействителен?
— Защото е била омъжена за брат ти Артур — казва Арчибалд простичко, сякаш това е очевидно.
Спомням си писмото на Мери, предупреждението ѝ какво да говоря. Шушукайки заедно, двете ми сестри сигурно са подготвили отговор на всеки въпрос. Не се допитват до мен, дават ми указания.
— Имало е разрешение от папата — казвам, както Мери ми поръча да кажа.
— Навярно разрешението не е било валидно.
Поглеждам го неразбиращо.
— Що за довод е това? Разбира се, че едно папско разрешение е валидно.
— Сега това едва ли има значение. Племенникът на кралицата държи папата в плен. Съмнявам се, че Светият Отец ще бъде достатъчно смел да опозори родственицата на тъмничаря си. Никога няма да позволи развода на брат ти. Никога няма да допусне твоя.
— Но това няма нищо общо с мен! — възкликвам.
— Папата има собствени тревоги — няма да го е грижа за твоите. А Хари няма да иска никой освен него да получи развод — Арчибалд обобщава напълно точно растящата суета на Хари и присъщата му себичност. — Няма да иска никой да мисли, че един Тюдор подава молба за анулиране по каквато и да било причина освен доказаната Божия воля. Последното, което иска, е ти — с твоето минало на жена, омъжила се за избран от нея мъж, водена от собственото си желание, толкова далече от Бог, такава скандална жена — да подадеш молба за развод преди него, и да опетниш собствената му репутация. Той ще иска поведението на всички да бъде безукорно, за да може да подаде молба за анулиране без никакъв намек за собствената си… — той млъква, търсейки подходящата дума.
— Собствената си какво?
— Себична похот.
Поглеждам го, потресена, че назовава порока на Хари така прямо.
— Не бива да говориш така за него, дори пред мен.
— Бъди напълно сигурна, че той държи да не говорят така за теб.
Мисля си, че е най-добре Хенри Стюарт да дойде в двора, за да се утешаваме, че поне сме заедно, тъй като никога няма да бъдем свободни да се оженим, но за моя изненада, този, който отказва разрешение, е синът ми Джеймс. Той се изправя в цял ръст, само малко по-висок от мен, и казва, че не може да приеме никаква неморалност в двора си.
Почти се изсмивам в лицето му.
— Но, Джеймс! — казвам, говорейки му като на сърдито малко момче. — Не можеш да бъдеш съдник на приятелите ми.
— Наистина ще бъда — казва той. Говори студено, съвсем не като моето момче. — Бъдете напълно сигурна, че това е моят дом и аз ще преценявам кой да живее тук. Натрапена ми беше властта на един втори баща, няма да приема още един. Мислех си, че ви стигат толкова съпрузи.
— Хенри не би се опитал да ти налага волята си! — възкликвам. — Винаги ти е бил такъв приятел. Толкова е обаятелен, харесвам го толкова много, удоволствие е да бъда с него.
— Точно по тези причини не бих искал да го видя тук — казва Джеймс сковано.
— Той не ти е доведен баща; никога не може да бъде мой съпруг.
— Това влошава положението. Смятах, че ще проумеете това.
— Синко, грешиш — казвам с надигащ се гняв.
— Почитаема майко, не греша.
— Няма да допусна някой да ми налага волята си. Дори и ти, сине. Аз съм принцеса от династията на Тюдорите.
— Това име се превръща в нарицателно за скандал — казва Джеймс с надменен и важен тон. — Прелюбодействата на брат ви са известни по цял свят, собственото ви име е опетнено. Няма да допусна майка ми да бъде обсъждана по кръчмите.
— Как се осмеляваш? След като е всеизвестно, че ти и придворните ти играете хазарт и развратничите, че те се държат непристойно и се отдават на пиянство! Как смееш да ме упрекваш? Не съм сторила нищо, освен че се омъжих веднъж по любов и бях предадена. Сега искам да се омъжа отново. Какво лошо може да има в това?
Той не казва нищо. Гледа ме спокойно, както би направил баща му.
Обръщам се, без да направя реверанс, и гневно излизам от стаята.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Лятото на 1527 г.
Заминавам за Стърлинг и някой веднага съобщава на Хари, че съм била прогонена от двора на собствения си син и че живея в грях с любовника си. Някой му е казал, че синът ми ме е призовал да поправя поведението си и да се отвърна от греха, и че когато съм отказала, той с право ме отпратил. Хари ми изпраща възмутено писмо, в което ме заплашва с вечно проклятие, ако не се откажа от разпътното си поведение. Пише и на Джеймс, и му казва, че той също трябва да промени поведението си. Трябва да престане да пие и да развратничи, да започне да се държи, както подобава на рицар и да се отдава на благородни занимания. Озадачена съм от тази странна нова моралност, докато не получавам набързо надраскана бележка от Мери: