Уговорката беше той да ме посрещне, когато влизам в Единбург, но съществува глупава традиция, според която от младоженеца — сякаш е някакъв принц от вълшебните приказки — се очаква да не може да удържи нетърпението си, и да потегли по-рано, като „истински благороден рицар“ в романс, да посрещне невестата си. Това отново ми напомня за Артур, който потегли на кон в дъжда до Догмърсфийлд, за да посрещне изпълнената с неохота Катерина, и от спомена ми се приисква да се засмея и да заплача едновременно, спомняйки си колко зле беше приет, и смущението му. Но това показва поне, че кралят на шотландците знае как е редно да се постъпва, и демонстрира ласкателен интерес към мен.
Всички изпадаме в паника заради приготовленията и дори главната ми придворна дама Агнес Хауард изглежда малко възбудена, когато идва в стаята ми. Облечена съм в наситено зелена рокля с ръкави от златен брокат и нося най-хубавите си перли, и всички седим, сякаш позираме на художник, слушаме музика и се опитваме да се преструваме, че не чакаме никого. Томас Хауард влиза и се оглежда из стаята, сякаш разполага постове. Навежда се над рамото ми и прошепва, че е добре да се държа като напълно изненадана от пристигането на краля. Не бива да изглеждам така, сякаш го очаквам. Казвам му, че зная това, а после всички продължаваме да чакаме. Минават цели часове, преди най-сетне при портата да се чуе тропот, и приветствен вик, тропот край главната врата, бързи, тежки стъпки нагоре по стълбите, после стражите разтварят вратата и влиза той: моят съпруг.
Едва не изпищявам, когато го виждам. Той има най-огромната и нелепа брада: червена като козина на лисица, голяма почти колкото лисица. Скачам на крака и леко ахвам. Агнес Хауард ми отправя остър поглед и ако беше по-близо, сигурно щеше да ме ощипе, за да ми напомни да се държа прилично. Но това няма значение, защото кралят ме хваща за ръка и се покланя, извинявайки се, задето ме е стреснал. Приема смаяния ми поглед, широко разтворените ми очи и зяпналата уста като комплимент за неочакваното му пристигане, казва шеговито, че е трубадур на любовта, после поздравява всичките ми дами, усмихвайки се уверено, привежда се над ръката на Агнес Хауард и поздравява Томас Хауард, сякаш са най-добри приятели и напълно е забравил, че Томас е нахлувал вече два пъти в Шотландия.
Той е прекрасно облечен, в червено кадифе, поръбено със златен брокат, и отбелязва, че и двамата сме избрали кадифе. Кройката на жакета е като за езда, но материята е скъпоценна, и вместо преметнат на гърба арбалет той носи лютня. Казвам, с леко отпаднал глас, че той наистина е трубадур, щом носи лютнята си навсякъде, а той ми казва, че обича музиката и поезията, и танците, и се надява, че аз също ги обичам.
Потвърждавам, и той настоява да танцувам. Агнес Хауард се изправя заедно с мен и музикантите засвирват павана, която зная, че изпълнявам много изящно. Поднасят вечерята, ние сядаме един до друг и сега, докато той говори с Томас Хауард, мога да го огледам както трябва.
Той е красив мъж. Много е стар, разбира се, на цели трийсет години, но не притежава нищо от сковаността и тържествената сериозност на стар човек. Има прекрасно лице: високо извити вежди и топли, интелигентни очи. Цялата бързина на мислите му и силата на чувствата му сякаш се излъчват от тъмните му очи, а устата му има силна, волева форма и по някаква причина ме кара да мисля за целувки. Но не и брадата, разбира се. Няма как да пренебрегна брадата. Съмнявам се, че има начин да подмина тази брада. Поне е сресана, измита и напръскана с благовония; не е брада, в която може да си е направила гнездо някоя мишка. Но бих предпочела той да е гладко избръснат и неволно се запитвам дали мога да спомена това. Нима не е достатъчно лошо, че трябва да се омъжа за човек, който е достатъчно стар, за да ми бъде баща, и при това с по-малко кралство от това на баща ми, дори без да носи брада като лисича опашка в леглото със себе си?
Той си тръгва по здрач и аз отбелязвам пред Агнес Хауард, че навярно би могла да каже на съпруга си, че бих предпочела краля чисто обръснат. По обичая си тя му съобщава веднага, като че ли моите предпочитания са смехотворни, и затова, преди да си легна, и двамата ми заявяват наставнически, че имам късмет да стана кралица, и че никой съпруг, особено пък миропомазан крал, няма да приема съвети за външността си от една млада жена.
— Мъжът е създаден по Божи образ и подобие; никоя жена, създадена, след като Бог е завършил най-прекрасното си творение, не е достойна да го критикува — казва ми Томас Хауард с такъв тон, сякаш е папа.