Оставям страниците, за да мога да помисля. Това ли ще бъде цената ѝ? Дали Хари удостоява с благородническа титла бащата, за да купи честта на дъщеря му? Ако е така, тогава може би сме към края на изпитанието си. Баща ѝ се окичва с двойна графска титла, майка ѝ се превръща едновременно в сводница и графиня, а братът е виконт и сводник. Защо не? Ако Ан Болейн е склонна да приеме тези почести в замяна на прословутото си целомъдрие, тогава всички можем отново да бъдем щастливи.
Хари устрои пищна вечеря, за да отпразнува удостояването им с благороднически титли. Разбира се, кралицата не можеше да присъства, така че аз заех мястото ѝ и въведох дамите, и херцогинята на Норфолк вървеше зад мен, и всички тъкмо се канехме да заемем обичайните си места, когато видях, че столът на кралицата е поставен до стола на Хенри, и докато се колебаех, церемониалмайсторът ме поведе към една маса до кралската, а Ан Болейн (лейди Ан, както я наричат сега), мина покрай мен, изкачи се по стъпалата до подиума и седна до Хари, от дясната му страна, като коронована кралица.
Старата херцогиня на Норфолк и аз се спогледахме със зяпнали уста като селянки, видели двуглаво прасе на някой панаир. Не знаех какво да направя или кажа. Маги, никога не съм била толкова нещастна. Никога не съм била толкова оскърбена. Хвърлих поглед през масата към Чарлс, а той ми направи знак да седя и да се храня, и да се правя, че не забелязвам нищо. И така си седях, и ТЯ МИ ИЗПРАТИ БЛЮДО! Наистина. Оказа ми благоволение, сякаш би трябвало да съм ѝ признателна. Хари гледаше — не каза нищо, нито за да я спре, нито за да я насърчи. Тя ме подразни нарочно. Сервирах си и се престорих, че ям. Мислех, че ще ми призлее от срам. Хари трябва да е луд, за да се отнася така с мен, родната си сестра. Постави своята блудница пред съпругата си, постави я пред мен — тя беше моя собствена почетна дама. Мисля, че ще умра от този позор.
Желая ти по-щастлива Коледа, отколкото ще имаме ние. Катерина казва, че според нея Ан Болейн е твърдо решена да обърне Хари към реформираната вяра, и тогава няма да му бъде нужно да се допитва до папата или до законите на Църквата, а ще се съобразява само с онова, което му диктува собствената му съвест. Това е единственото, в което вярват те, тези лутерани. Но каква съвест може да има той?
Питлохри, Шотландия
Лятото на 1530 г.
Докато брат ми чака Ватиканът да се произнесе по молбата му за анулиране на брака, Светият Отец избира същия момент, за да изпрати папски посланик на посещение при нас. Това не може да е съвпадение, казвам на Джеймс, докато яздим през дивата околност на север от Скоун: едрият кон на посланика се тътри с усилие зад нас, докато негово превъзходителство се възхищава на пейзажа, който, казва ни той, е див като в Апенините, които защитават Рим. Светият Отец сигурно иска потвърждение, че без значение до какви еретични книги се допитва брат ми, каквито и предизвикателства да отправя той към властта на Рим, аз поне съм вярна внучка на благочестивата ни баба лейди Маргарет Боуфорт, като оставам покорна на папската власт. Джеймс, синът ми, е искрено благочестив и се противопоставя на ересите на Лутер и дори на по-умерените съмнения на германските и швейцарските реформисти. Подобно на много деца, отгледани при трудни обстоятелства, той се вкопчва в сигурните неща на стария свят. След като е изгубил истинския си баща в детството си и е отхвърлил един доведен баща, той няма да се противопостави на папата.
Обичаме тези лета, когато навлизаме с конете си в земите на Севера, които стават все по-сурови и все по-пусти и по-пусти, колкото по-надалече пътуваме. Понякога по залез-слънце небесата се изпълват със странни дъги в ярки цветове, не се стъмва до късно, а зазоряването настъпва много рано. В средата на лятото почти няма нощ; земите на Севера са владенията на белите нощи и хората се наслаждават на лятното време, пият, танцуват и почти не спят, радвайки се на слънчевата светлина.
Джеймс — също като баща си, — упражнява правомощията си да раздава правосъдие навсякъде, където отиваме, свиква набързо съд, провежда процеси и осъжда нарушителите. Твърдо решен е мирът на краля да се простира от беззаконните граници на низините на Шотландия до бунтовните високопланински земи. Донася на северните кланове мечта за крал, чието правосъдие ще се простира от бурните северни морета, където вечно духа мощен вятър, до размирните области по поречието на реките Тайн и Идън. Папският посланик му се възхищава и казва, че не е имал представа колко богати и могъщи са тези северни земи. Трябва да призная, че докато не дойдох в Шотландия, аз също знаех малко за мъжете и жените по тези отдалечени места, но се научих да ги обичам и уважавам.