— Пишете ли на вашата снаха, кралицата?
— Пиша на сестра си Мери, но кралицата е толкова съкрушена и толкова измъчена, че не искам да увеличавам тревогите ѝ.
— При нея пристигна нов посланик от Испания, за да я съветва.
— Не би трябвало да ѝ е необходим испански посланик. Тя е кралица на Англия — казвам кратко. — Би трябвало да може да се доверява на английски съветници.
Той се покланя.
— Така е. Но след като Испания я подкрепя, Светият Отец трябва също да я подкрепи. Освен това не съществуват сигурни доказателства срещу брака ѝ с вашия брат. Само да би се съгласила да се оттегли. Ако бихте могли да ѝ намекнете, че може да стане игуменка, да се отдаде на живот, изпълнен със святост…? Дали би ви послушала?
Целият шум — музикантите от галерията, звънтенето на стъклени чаши, бученето на разговорите, — изведнъж започва да долита неясно до мен, а ярката светлина на залата, гоблените, резбованото дърво, потрепването и подскачането на светлината на огъня, внезапно избледняват. За момент си помислям какво бих казала на Катерина, ако бъда призована да я съветвам. Помислям си колко удовлетворяващо би било за мен, какво самодоволство бих изпитала, ако тя склони да се оттегли от светския живот в уединението на някое абатство, и останем само Мери и аз, ние, двете вдовстващи кралици, и никаква Катерина не господства над двора. Мисля си колко по-добър щеше да е животът ми, ако тя никога не се беше издигнала толкова високо, ако не беше станала регент на Англия, ако не бе изпратила английска армия към Флодън със заповеди да не вземат пленници, а да избият всички, ако никога не беше съветвала Хари против мен.
А после се замислям отново. Спомням си я като принцеса на Уелс, когато Артур умря и я остави без нищо. Спомням си за ужасната завист и враждебност на почитаемата ми баба към нея. Спомням си как понасяше бедност и лишения, живеейки отхвърлена от двора, как обръщаше роклите си и кърпеше подгъвите си, гладуваше, унижаваха я, а тя се уповаваше на призванието, което според нея ѝ бе отредено от Бог — да бъде кралица на Англия.
— Не бих я посъветвала да се откаже от короната си — казвам простичко на посланика. — Не бих посъветвала никоя жена да се откаже от нещо, което е успяла да извоюва. Бих посъветвала всяка жена да се стреми според силите си да завоюва каквото може, и да го задържи. Никоя жена не бива да бъде принуждавана да се откаже от имуществото си или да предаде себе си. Една мъдра жена би се обогатявала така, сякаш е равна на мъж, а един добър закон би защитавал правата ѝ, вместо да я ограбва като завистлив съпруг.
Той ми се усмихва много мило и поклаща глава.
— Говорите за сестринска близост между кралици, за някаква сестринска връзка между жени — каза той. — Това предполага, че една жена може да се издигне от мястото, където Бог я е поставил — по-ниско от съпруга ѝ във всяко отношение. Това би преобърнало предначертания от Бога ред.
— Не вярвам, че Бог иска да бъда зле образована и бедна — казвам упорито. — Не вярвам, че Бог иска която и да било жена да живее в бедност и безпросветност. Вярвам, че Бог ме иска по Свой образ и подобие, мислеща с мозъка, който той ми е дал, печелеща състоянието си с уменията, с които Той ме е надарил, и обичаща със сърцето, което Той ми е дал.
Домашният свещеник на графа благославя храната и ние свеждаме глави за дългата молитва.
— Няма да споря с вас — казва дипломатично папският посланик. — Защото вие говорите с красивата логика на красива жена, и никой мъж не може да я разбере.
— А аз няма да споря с вас, защото си мислите, че ми правите комплимент — отвръщам. — Ще запазя спокойствие, но знам, каквото знам.
Оставаме в двореца от зелени дървета три дни, и всеки ден Джеймс, графът и посланикът излизат на лов. В някои дни ловят риба; един път е толкова горещо, че Джеймс се разсъблича гол и заедно с графа и придворните отива да плуват в реката. Наблюдавам ги от прозореца на кулата си, ужасена, че водата ще отнесе Джеймс. Той е надеждата на Шотландия, той е бъдещето на страната — изобщо не ми харесва да бъде в каквато и да е опасност.
На третия ден благодарим и казваме, че трябва да продължим пътя си. Джеймс целува графа и графинята и им подарява златна верижка, която сваля от собствения си врат. Аз ѝ подарявам един от пръстените си. Не е някой от любимите ми: пръстен с рубин от наследството ми.
Докато се отдалечаваме, папският посланик поглежда назад и възкликва:
— Майко Божия!
Всички се обръщаме. Там, където се е издигал дворецът, висок и украсен с кулички, сега стълбове дим се издигат сред раззеленилите се дървета, носи се пукот на огън. Припукването на избухващ под стените барут ни подсказва, че огънят е бил умишлено запален, за да разруши летния дворец. Джеймс дръпва поводите на коня и спира, за да можем да гледаме как жълтите пламъци алчно се издигат нагоре по изсушените листа и клонки и подпалват покрива от орлова папрат за броени минути. После се разнася мощен рев, когато стените се подпалват, и трясък, когато първата кула рухва в сърцето на пламъка.