— Но те не го направиха — отбелязва Джеймс. — Защото тя е жена, и макар да беше кралица, нямаше власт.
— Това ли е единственото, което осигурява защита на една жена? — питам настоятелно. — Властта? А рицарското благородство? А законът?
— Рицарското благородство и законът са онова, което могъщите дават на лишените от власт, ако пожелаят — отвръща Джеймс: един крал, който е бил пленник през цялото си детство. — Никой човек с поне малко разум не би разчитал на рицарското благородство. Вие никога не сте разчитали.
— Така е, съпругът ми беше мой враг — казвам.
— Същото важи и за съпруга на Катерина.
Джеймс ме кара да се замисля за дъщеря ми Маргарет, за малката принцеса Мери, и за майка ѝ Катерина, моята съперница, моята сестра, моето друго „аз“. Ако Хари обяви дъщеря си за незаконородена, тогава ще е пожертвал последното си оцеляло законородено дете заради обещанията на онази жена Болейн; изобщо няма да има преки законни наследници. Спомням си как Катерина ме заплаши с ада, ако допусна Маргарет да бъде обявена за незаконородена — помислям си, че отново влизаме в опасност заедно, ръка за ръка: нейният живот е мой, нейните ужасни страхове са мои.
Ако Хари изостави Катерина и отхвърли дъщеря им, тогава синът ми става негов наследник, и би могъл да бъде най-великият крал, живял някога: първият монарх, потомък и на двете династии — Тюдор и Стюарт, който да управлява обединените кралства. Какъв крал ще бъде синът ми! Какво кралство ще управлява! Разбира се, амбицията ми се усилва при мисълта за това; разбира се, моля се онази жена Болейн никога да не роди законен син на Хари. Когато пратеникът от Англия ми донася запечатано писмо от сестра ми, Мери, не очаквам добри новини, дори не зная какво се надявам да прочета.
Сигурно си научила, че Томас Улзи умря, докато беше под арест: пример за това колко далече е готова да стигне тя срещу един изтъкнат държавник на кралството и бивш фаворит на Хари. Сега виждаш властта ѝ: може ли някой от нас да бъде в безопасност? Тя измисли някаква поетична драма — най-ужасното нещо, виждано някога в двора, в който и да е кралски двор: не ме е грижа какво казва който и да е. Онзи неин отвратителен брат и приятелите му почернили лицата си, за да изглеждат като маври, и танцували буйно, непристойно. Друг участник бил облечен като кардинала — клетият Томас Улзи, — а заглавието било „Завличането на кардинала в пъкъла“. Била поръчана и замислена от баща ѝ и брат ѝ за развлечение на френския посланик. Слава Богу, че не я представиха пред мен или пред брат ни. Хари е натъжен от загубата на стария си приятел, кардинала, и мисля, че изгуби единствения човек в кралството, който се осмеляваше да му казва истината. Безспорно, никой досега не е управлявал кралството така, както Улзи. Няма никой, който може да заеме мястото му.
Кралицата ще празнува Коледа в Гринич, а Ан Болейн също ще бъде там, със собствената си свита. Хари ще ходи ту при едната, ту при другата и ще получи подаръци и от двете. Истински кошмар е, само че продължава вече толкова време, че привикнахме към два враждуващи двора, и сега това ни се струва нормално. Кралете на Европа сигурно ще ни се присмеят, ако ни видят.
Катерина се е поболяла от тревога, а аз също се чувствам зле. Усещам някаква тежест в корема, която, сигурна съм, е породена от тревога за Хари и мисълта какво ще последва. Чарлс казва, че това е камък и че онази жена Болейн има такъв камък на мястото на сърцето. Чуваме, че си щастлива, а синът ти — в безопасност на трона си. Радвам се за това. Моли се за нас, Маги, защото в Англия няма нищо добро тази година.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Пролетта на 1531 г.
Научавам за следващите събития в Англия от посланика, макар че той е слисан почти до онемяване от обстоятелствата, за които трябва да докладва.
Идва при мен в личния ми кабинет, надявайки се да избегне вероятността онова, което има да каже, да се разчуе. Покланя се и казва, че ще говори със сина ми след малко; сметнал е, че е добре да говори първо с мен. На практика ме пита как да засегне въпроса пред Джеймс. Първо трябва да обмисли какво ще ми каже.
— Имам мрачни новини от Англия — започва той.
Ръката ми неволно се повдига към устата, когато си помислям: нима Катерина е мъртва? Лесно е да си я представя как с постене се е изтощила до гладна смърт, как власеницата е протрила нежната ѝ кожа, покривайки я с възпалени рани, как е умряла от сломено сърце. Но после си помислям: не и тя; тя никога не би изоставила дъщеря си Мери без човек, който да я закриля. Никога няма да се оттегли в манастир или да се предаде на смъртта. Никога няма да измени на себе си или на своята кауза. Хари ще трябва да я извлече със сила от трона, Бог ще трябва да я завлече на небето; тя никога няма да тръгне доброволно. После си помислям: дали Арчибалд е в безопасност? Това е човек, прекарал живота си на границите между безопасността и опасността, Шотландия и Англия. Къде ли е сега, и какво ли прави? Това са въпроси, които никога не смятам да задам гласно.