— О, амин — казвам нацупено.
В следващите четири дни преди сватбата новият ми съпруг ни посещава всеки ден, но говори повече с Томас Хауард, а не с мен. Старият човек се е бил срещу шотландците надлъж и шир по границите, но вместо да са врагове до живот, както някой би очаквал, те са неразделни и си разказват истории за кампании и битки. Годеникът ми, който би трябвало да ме ухажва, си припомня стари войни с придружителя ми, а Томас Хауард, който би трябвало да се грижи за удобството ми, забравя, че съм там и разказва на краля за дългите години, прекарани в походи. Най-щастливи са, когато чертаят карта на мястото, където са се били, или когато крал Джеймс описва оръжията, които замисля, и които е поръчал за замъците си. И двамата се държат, както се държат винаги войниците, когато са заедно, сякаш жените нямат никакво отношение към делата на света, все едно че няма нищо по-интересно от това да нахлуеш в земите на някой друг и да го убиеш. Дори когато седя с дамите си и кралят влезе с Томас, той отделя само няколко минути, за да се държи очарователно с мен, а после пита Томас дали е виждал новите топове, оръдието от Дарданелите, новия лек топ, дали знае за прочутия шотландски топ Монс, най-големият в Европа — който бил подарен на дядото на Джеймс от херцога на Бургундия. Изключително дразнещо е. Сигурна съм, че Катерина не би търпяла това.
Денят на влизането ни в Единбург е последният ми ден като принцеса на Тюдорите, преди да бъда коронована в новото си кралство, а кралят ме качва зад себе си на коня си, сякаш съм обикновена дама, а той — началник на конницата ми, или сякаш ме е пленил и ме води у дома. Влизаме в Единбург и аз седя зад него, притисната към гърба му, обвила с ръце кръста му, като селско момиче, прибиращо се от панаир. Всички са доволни от това. Харесва им романтичността на картината, която представляваме, като гравюра върху дърво, изобразяваща рицар и спасена дама; харесва им една английска принцеса да бъде доведена в столицата им като трофей. Те са непринудени, пламенни хора, тези шотландци. Не разбирам нито думичка от това, което говорят, но сияещите лица, въздушните целувки и ликуващите възгласи показват радостта им при вида на красивия, буен на вид крал с дългата му червена коса и брада, и златната принцеса, седнала зад него на коня му.
Градът е ограден със стени с красиви порти, а зад тях къщите са смесица от колиби и коптори, някои прилично големи къщи с мазилка по стените и плътни сламени покриви, и няколко новопостроени, от камък. На самия връх на невероятно стръмен хълм в края на града е кацнал замък, извисяващ се над отвесни зъбери, до него води само един тесен път; но в долината в другия край има новопостроен дворец, а пред здравите укрепени стени на града се виждат високи хълмове и гори. Надолу по склона на хълма от замъка към двореца стръмно се спуска широк калдъръмен път, цяла миля дълъг, и най-хубавите къщи на търговците и водачите на гилдиите се издигат на преден план на тази улица, а горните им етажи се издават над нея. Зад тях има красиви вътрешни дворове и тъмни улички, които водят до скрити вътрешни къщи и големи градини, овощни насаждения, тайни кътчета и още къщи зад тях с тайни проходи, които водят надолу по хълма.
На всеки уличен ъгъл има жива картина или поетична драма, с ангели, богини и светци, измолващи от Бог любов и плодовитост за мен. Това е красив малък град, строен сред хълмове, замъкът се издига като планина над него, кулите му опират в небето, знамената пърхат сред облаците. Строен е безразборно, хаотично, престрояван от бордеи до къщи, от дърво в камък, сиви плочести покриви заместват сламените. Но на всеки прозорец, независимо дали е отворен, за да пропуска студеният въздух, дали е със спуснати капаци или със стъкло, се вижда щандарт, или знамето на страната, а между надвисналите балкони са провесили пъстри тъкани и венци. Всеки тесен вход е претъпкан с членовете на семейството, скупчени заедно, за да ми помахат, а там, където каменните къщи имат еркерен прозорец или горен етаж и балкон, децата са се надвесили навън, за да подвикват приветствия. Приветствията на множеството, тълпящо се в малките улички и виковете на нашите стражи, които си проправят път, се сливат в оглушителен и зашеметяващ шум. Пред нас и зад нас има безброй конници — шотландски и английски лордове, смесили се, за да демонстрират новия съюз, който съм донесла на Шотландия, и всички ние си проправяме с криволичене път през тесните калдъръмени улици, а после надолу по хълма към двореца Холирудхаус.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, август 1503 г.