Бележка на автора
Както показва списъкът с книги, съществуват малко биографии на Маргарет, вдовстващата кралица на Шотландия. Много от разказите за нея са открито враждебни. Тя страда (както толкова много жени в историята) от това, че сведенията за нея са толкова оскъдни, че често не знаем какво е правила, и почти никога не знаем какво е мислела. Пъзелът на историята ни предоставя картина на резки промени на политическия курс и верността, и затова множество историци са приемали, че тя трябва да е била или неспособна да се справи, или нерационална. Обясняват това, като предполагат, че е била завладяна от мегаломания или похот, или по-просто (и традиционно) като типични действия на непостоянна жена.
Разбира се, отхвърлям твърденията за „природата“ на жените (особено ако се твърди, че те са слаби в морално и интелектуално отношение), а в случая на Маргарет, мисля, че е била, без съмнение, по-задълбочена и с по-стратегическо поведение, отколкото моделът на женско поведение тип „вълчица/глупава жена“. Този роман предполага, че Маргарет вероятно е направила най-доброто, което е могла в обстоятелства, непреодолими за много хора — мъже и жени. Всеки, стремящ се към власт в Европа през периода на късното Средновековие, сменя страните, на които е верен, със забележителна бързина и безчестие. За Маргарет, подобно на нейните врагове и приятели от мъжки пол, единственият начин да оцелее е бил да сменя съюзниците си, да заговорничи срещу враговете си, и да действа колкото е възможно по-бързо и неочаквано.
Тя е родена през 1489 г. като второ по ред дете от уговорения брак на Елизабет Йоркска — Плантагенет от предишната кралска фамилия — и Хенри Тюдор, победителят от битката при Бозуърт, и вярвам, че това чувство за принадлежност към първото поколение на една нова династия, е било толкова силно за нея, колкото и за по-добре известния ѝ брат Хенри VIII, вдъхвайки им както чувство за собствената им важност, така и несигурност. Мисля, че тя може би винаги е имала чувство за собствената си значимост, като най-голямото момиче в династията на Тюдорите, и за малоценност; като жена, а не една от важните наследници на Тюдорите. Тя е по-невзрачната по-голяма сестра на момиче, което ще се превърне в прочута красавица, а после в млада съпруга на много по-възрастен съпруг в брак, уреден с цел политическа облага.
Написах историята ѝ в художествена форма, в първо лице сегашно време, защото исках да мога да се възползвам от горното психологическо обяснение и да го покажа в образа ѝ. Исках да опиша вътрешните ѝ преживявания по време на три брака, за които имаме сведения само как са изглеждали пред хората. Няма сведения какво е изпитвала, когато изгубва попечителството над дъщеря си Маргарет, нито как се е чувствала, оставяйки сина си Джеймс, нито за скръбта ѝ при смъртта на Александър. Правилата за писане на историята диктуват, че един историк може само да прави предположения за емоциите ѝ; но за един романист е позволено, всъщност задължително, да пресъздаде тяхна версия. Именно тогава историческият роман — една хибридна форма — прави нещо, което намирам за дълбоко интересно — взема историческите сведения и ги преобръща отвътре навън; вътрешният свят обяснява външните данни.
Някои сцени в този роман са исторически факт. Пристигането на Маргарет в замъка Стърлинг, когато незаконните деца на съпруга ѝ изтичват да я посрещнат, е взето директно от написаната от Мария Пери биография:
Маргарет, която сигурно е чувала истории за „миналото“ на съпруга си, била потресена да открие, че замъкът, който получава като сватбен подарък, се използва като „детска стая“ за незаконните деца на краля. Те били общо седем. (Пери, с. 45)
Има сведения и за дълбоката религиозност на съпруга на Маргарет, чувството му за вина и похотливостта му. Истинска трагедия в младия ѝ живот е смъртта му при Флодън, а кражбата на тялото му като трофей е истина, и действително е наредена от снахата на Маргарет, Катерина Арагонска.
Това е трагичен епизод от историята, но колко вдъхновяващ за един романист! Представата как Катерина издава заповед да не се вземат пленници — на практика, заповед да бъдат убивани ранените и мъжете, опитващи се да се предадат — срещу съпруга на зълва си, ме вдъхнови да разкажа историята в този роман като историята на трите сестри: красивата и разглезена вдовстваща кралица на Франция, добре известната Катерина Арагонска, чието царуване започва с такива надежди и завършва в печал, и почти непознатата Маргарет, чийто живот е борба за политическа власт и лично щастие.