Имайки предвид това, бях поразена как техните три истории се преплитат и се отразяват една на друга. И трите преживяват уредени бракове, овдовяват, и втория път се омъжват за мъже по свой избор. И трите губят невръстни деца. И трите зависят от благоволението на Хенри VIII, и трите изгубват това благоволение, и трите са застрашени от издигането на Ан Болейн. Всички са принцеси по рождение, но изпадат в дългове и дори крайна бедност. Срещат се като три момичета преди женитбата на Катерина, а после отново като овдовели жени, когато Маргарет се връща в Лондон; те действат заедно, когато молят за помилването на чираците.
За жена от династията на Тюдорите е необичайно да се надява на любов в брака. Специалистите по обществена история биха казали, че браковете на личностите от елита почти винаги са били предварително уредени договори, чак до XVIII век. В лицето на Маргарет и сестра ѝ Мери обаче виждаме две жени от рода на Тюдорите — всъщност две принцеси от династията на Тюдорите — със силни романтични стремежи, които действат независимо, дори се опълчват на своите настойници-мъже. Маргарет е удивително съвременна жена в желанието си да се омъжи по любов, да се разведе с един неудовлетворяващ съпруг, и да се омъжи отново, и въпреки това да се надява да си върне политическата власт и попечителството над децата си. Фактът, че успява да направи всяко едно от тези неща в един свят, където законът и Църквата служат на мъжете, в страна, където цари жестокост и е опасна, във време, когато нито Шотландия, нито Англия са имали властваща кралица, е свидетелство не за неразумност, а за решителност, умение и пламенност.
Чувствата на Маргарет към тримата ѝ съпрузи могат да бъдат само предмет на предположения при липсата на каквито и да е сведения от първо лице. Предполагам, че постепенно е обикнала съпруга, направил я кралица, и навярно е скърбила дълбоко за загубата му. Със сигурност се твърди, че никога не е говорила открито за него след смъртта му. Това, че е била дълбоко и катастрофално влюбена в Арчибалд Дъглас, се демонстрира от онези нейни действия, за които има запазени сведения — женитбата в тесен кръг, опитът да го издигне до място в съвета, и помиряванията им. Кошмарното им бягство към Англия е такова, каквото го описвам, но защо той остава в Шотландия и дали още от самото начало на брачния им живот е възнамерявал да ѝ изневери, е нещо, което историците все още не знаят, и може никога да не открият. Знаем, че е наричал Джанет Стюарт своя съпруга, и че са имали дъщеря, която е взела името му; но той се връща неведнъж при Маргарет. В романа предполагам, че тя винаги е изпитвала привличане към него, въпреки изневерите и нелоялността му; със сигурност знаем, че е мислила за него на смъртното си легло:
Желая… да помолите краля да бъде милостив към графа на Ангъс. Моля Бог за милост заради това, че така оскърбих графа. (Хенри VIII, Писма и документи, том 16, октомври 1541, с. 1307)
Моите благодарности към историците, проучвали тази прекрасна героиня и нейните времена; следва списък на книгите, които ми помогнаха да създам това художествено описание на Маргарет. Освен това посетих местата, където е живяла най-дълго, и силно препоръчвам посещение в замъците и дворците на Шотландия. Порутени или реставрирани, те са наистина прекрасни, подходящ декор за историята на такава сложна и интересна жена.
Библиография
Александър, Майкъл Ван Клийв. The First of the Tudors: A Study of Henry VII and his Reign (London: Groom Helm, 1981, first published 1937).
Андерсън, Уилям. The Scottish Nation; or the Surnames, Families, Literature, Honours, and Biographical History of the People of Scotland: Vol. I (Edinburgh: Fullarton, 1867).
Бийкън, Франсис. The History of the Reign of King Henry VII and Selected Works (Cambridge: Cambridge University press, 1998).
Баръл, А. Д. М. Medieval Scotland (Cambridge: Cambridge University Press, 2000).
Бърнард, Дж. У. The Tudor Nobility (Manchester: Manchester University Press, 1992).
Безант, Уолтър. London in the Time of the Tudors (London: Adam & Charles Black, 1904).
Бингам, Каролайн. James V: King of Scots (London: Collins, 1971).
Бюканън, Патриша Хил. Margaret Tudor — Queen of Scots (Edinburgh: Scottish Academic Press, 1985).
Карол, Лесли. Inglorious Royal Marriages: A Demi-Millennium of Unholy Mismatrimony (New York: New American Library, 2014).
Кавъндиш, Джордж, и Локиър, Роджър, съст. Thomas Wolsey. Late Cardinaclass="underline" His Life and Death (London: The Folio Society, 1962, first published 1810).
Чапман, Хестър У. The Sisters of Henry VIII (London: Jonathan Cape, 1969).
Краймс, С. Б. Henry VII (London: Eyre Methuen, 1972).