Танцът свършва и ние с Хари се покланяме заедно, хванати за ръце: красива гледка сме, както винаги. Хвърлям поглед през залата към шотландските лордове, които ме наблюдават внимателно. Поне те не се интересуват от Хари. Един от тях, Джеймс Хамилтън, е сродник на самия крал на Шотландия. Сигурно се радва, виждайки, че ще бъда весела кралица; неговият братовчед, крал Джеймс, обича танците и пируването, и ще открие в мое лице жена, равна нему в това отношение. Виждам как лордовете набързо разменят няколко думи, и съм уверена, че ще се съгласят следващата сватба, моята сватба, да бъде скоро. А Хари няма да танцува на нея и да открадне цялото внимание за себе си, защото аз няма да го допусна, а Катерина ще трябва да бъде с прибрана под шапчицата коса и аз ще съм тази, която ще стои и ще посреща кораба с копринени платна в прасковен цвят и всички танцьори.
Не позволяват нито на Хари, нито на мен да останем до края на празненството — отвеждането на принцесата в леглото и молитвите над брачното ложе. Мисля си, че е много нередно и признак на много лоши обноски да се отнасят с нас като с деца. Баба ми ни изпраща в покоите ни и макар да хвърлям поглед към майка ми, в очакване тя да каже, че Хари трябва да си върви, но аз мога да остана будна по-дълго, тя угоднически гледа встрани. Както винаги, думата на баба ми е закон: тя е строгият, непреклонен съдник, майка ми само успява в редки случаи да постанови някое и друго кралско помилване. Затова правим съответно поклони и реверанси на краля и на майка ми, и на почитаемата ми баба, и на скъпия Артур и на Катерина Арогантната, а после се налага да си тръгнем, тътрейки се толкова бавно, колкото се осмеляваме, от светлите и оживени стаи, където белите восъчни свещи догарят, сякаш струват не повече от лоените, а музикантите свирят, сякаш се канят да продължат цяла нощ.
— Моята сватба ще е точно такава — казва Хари, докато се качваме по стълбите.
— Чак след години — казвам, за да го подразня. — Но аз ще се омъжа много скоро.
Когато отивам в стаята си, коленича пред молитвения си стол, и, макар че съм възнамерявала да се помоля за дълъг живот и щастие за Артур, и да напомня на Бог за специалните Му задължения към Тюдорите, установявам, че мога да се моля единствено за това шотландските посланици да убедят краля да ме повика веднага, защото искам сватбено празненство, бляскаво и великолепно като днешното, и гардероб, пълен с дрехи, хубави като на Катерина Арогантната, и обувки — ще имам стотици и стотици чифтове обувки, кълна се, и те всички ще имат украсени с бродерия носове и златни връзки.
Дворецът Ричмънд
Англия, януари 1502 г.
Молитвата ми е чута, защото Бог винаги се вслушва в молитвите на Тюдорите, и кралят на Шотландия заповядва на посланиците си да преговарят със съветниците на баща ми. Договарят стойността на зестрата ми, какви да са слугите ми, издръжката ми, земите, които ще станат мое владение в Шотландия, и през цялото време на коледните празненства се разменят писма между Скотланд Ярд3 и двореца Ричмънд, а почитаемата ми баба идва при мен и казва:
— Принцесо Маргарет, с радост ви съобщавам, че по Божията воля трябва да се омъжите.
Надигам се от покорния си реверанс и си придавам толкова невинно девически и изненадан вид, колкото мога. Но тъй като тази сутрин ми съобщиха, че почитаемата ми баба и майка ми желаят да ме видят преди вечеря, и че трябва да нося най-хубавата си рокля, както подобава за важен повод, не съм особено удивена. Те всъщност са доста смешни.
— Наистина ли? — питам със сладък тон.
— Да — казва майка ми. Влязла е в стаята преди баба ми, но някак успява да бъде втора със съобщението: — Ще се омъжиш за крал Джеймс Шотландски.
— Такова ли е желанието на баща ми? — питам, както ме е научила гувернантката ми.
— Да — обажда се неканена почитаемата ми баба. — Синът ми, кралят, сключи споразумение. Ще настъпи траен мир между нас и Шотландия, женитбата ви ще го скрепи. Но аз настоях да останеш с нас тук, в Англия, докато станеш зряла жена.
— Какво? — обзема ме ужас при мисълта, че баба ми ще развали всичко, както прави винаги. — Но кога ще замина? Трябва да замина сега!
— Когато навършиш четиринайсет години — заявява почитаемата ми баба, а майка ми сякаш се кани да каже нещо, но тя вдига ръка и продължава: — Знам — никой не знае по-добре от мен, — че един ранен брак може да бъде много опасен за една млада жена. А кралят на шотландците не е… Не може да му се има доверие, че няма да… Сметнахме, че кралят на шотландците може да…
3
Името, междувременно превърнало се в нарицателно за британската полиция, произхожда от една част на двореца Уайтхол, наречена така, защото преди обединението на короните там отсядали шотландските крале при посещенията си в Лондон; много по-късно на същото място се разполага централата на полицията. — Б.ред.