— Какво искаш? — пита той сърдито, въвеждайки коня си в огромния двор. Веднага разбирам, че урокът му е минал зле. Обикновено той е слънчев и усмихнат; обикновено язди изключително добре. Добър е във всички спортове, проявява и остър и буден ум в класната стая. Поведението му е подобаващо за принц във всяко отношение, и това ще направи новината ми особено дразнеща и оскърбителна за него.
— Падна ли?
— Разбира се, че не. На глупавата кобила ѝ падна подкова; ще трябва да я подковат. Почти не яздих. Беше пълна загуба на време. Би трябвало да отпратят коняря. Какво правиш тук?
— О, просто дойдох да ти кажа, че ще бъда сгодена.
— Най-сетне се споразумяха, така ли? — хвърля поводите на един коняр и пляска с ръце, за да стопли пръстите си. — Отне им цяла вечност. Трябва да отбележа, че не личи да горят от нетърпение да те вземат. Кога заминаваш?
— Не заминавам — казвам му. Сигурно очаква с нетърпение да остане единственият млад Тюдор в двора, след като Артур замина за Лъдлоу, а Мери е още в детската стая, сигурно се е надявал, че по време на важни събития всички ще гледат само него.
— Заминавам чак след години — казвам. — Така че ако си се надявал на това, ще бъдеш разочарован.
— Тогава значи няма да се омъжиш — казва той простичко. — Всичко ще пропадне. Той няма да се ожени за теб, ако трябва да те остави в Англия. Трябва му съпруга в неговите смразяващо студени замъци, а не жена в Лондон, която си купува дрехи. Иска да те затвори в усамотение и да се сдобие с наследник. Какво друго? Да не мислиш, че те е поискал заради красотата ти? Заради изяществото и високия ти ръст? — разсмива се грубо, пренебрегвайки раздразненото ми изчервяване при язвителното подмятане за външността ми.
— Ще се омъжа сега — казвам, жегната. — Почакай и ще видиш. Ще се омъжа сега и ще замина за Шотландия, когато стана на четиринайсет, а междувременно ще ме наричат кралица на Шотландия и ще живея тук в двора. Ще получа по-големи покои, ще имам собствени придворни дами, и ще съм по-високопоставена от всички с изключение на почитаемата ни майка, кралицата, и баща ни, краля — изчаквам, за да се уверя, че той разбира напълно какво казвам, какви бляскави почести се разкриват пред мен, как той ще бъде напълно засенчен.
— Ще вървя пред теб — изтъквам. — Без значение дали ще порасна по-висока или не. Без значение дали ме мислиш за красива, или не. Ще бъда по-важна от теб. И ще трябва да ми се покланяш, като на кралица.
Бузите му пламват в алено, сякаш някой го е зашлевил. Малката му, подобна на розова пъпка уста увисва отворена, разкривайки съвършено белите му зъби. Сините му очи се взират в мен.
— Никога няма да ти се кланям.
— Със сигурност ще го правиш.
— Няма да властваш като кралица над мен. Аз съм принцът. Аз съм Йоркският херцог!
— Херцог — казвам, сякаш чувам титлата му за пръв път. — Да. Много хубаво. Херцог с кралска кръв, много величествено. Но аз ще бъда кралица.
С удивление забелязвам, че той почти трепери от ярост. В очите му се появяват сълзи.
— Няма да бъдеш! Няма! Ти дори не си омъжена!
— Ще бъда — казвам. — Ще сключа брак чрез посредник и ще получа всички скъпоценности и титлата.
— Не и скъпоценностите! — надава вой Хари като раздразнен вълк. — Не и титлата!
— Кралица на Шотландия! — дразня го аз. — Кралица на Шотландия! А ти не си дори Уелски принц.
Той надава яростен рев и се втурва надалече от мен, през една вратичка към двореца. Чувам го как крещи от гняв, докато тича тежко нагоре по стълбите. Сигурно ще изтича при майка ни — чувам тропота на ботушите му за езда надолу по галерията. Сигурно бърза да връхлети в покоите ѝ и да заплаче в скута ѝ, и да я умолява да не ми позволява да се издигна над него, да не ми позволява да бъда кралица, когато той си остава само втори син и херцог, да я умолява да ме постави на по-долно място от него, да ме принизи до маловажното положение на момиче, да ме смъкне от положението ми на кралица.
Не изтичвам след него; дори не тръгвам след него; оставям го да върви. Майка ми не би могла да стори нищо, дори и да иска — почитаемата ми баба е решила всичко. Ще бъда сгодена и ще живея в двора в продължение на две шеметни, прекрасни години, като кралица там, където бях само принцеса, превъзхождаща по положение всички, освен царствените си родители, обвита в златен брокат и удавена в накити. И наистина мисля, че ударът, който понесе суетата на Хари, ще го убие. Свеждам очи, както прави баба ми, когато е постигнала своето и благодари на Бог, и се усмихвам с нейното сдържано задоволство. Мисля си, че малкият ми брат ще се поболее от плач.
Дворецът Гринич, Лондон