– Забавих се, имах да върша някои неща из къщата, вече приключвам – отвърна Анатолия.
Ясаман я огледа разтревожено
– Днес си доста бледа. Да не те боли глава?
– Не спах добре, затова съм бледа.
– Дали да не ти донеса ментова настойка?
– Благодаря ти, недей, вече си направих.
След като приключи с общите приказки, Ясаман се хвана за кръста и наклони настрани глава – винаги правеше така, ако имаше забележки.
– Василий се отби у нас. Разправя, че сте се разбрали. А ти мълчиш, не казваш нищо.
– Ами да!
– Не ми дакай, разказвай.
Анатолия развърза кърпата, разпусна плитката, която беше сплела набързо – така косата ѝ щеше да изсъхне по-бързо. Вдигна от земята легена, с който беше донесла прането, но реши да не го носи в килера – подпря го на дървата. Щеше да събере после в него изсъхналите дрехи.
– Няма нищо за разказване, Ясаман. Предложи ми да се омъжа за него и аз приех. Така и така няма да ме оставите на мира, докато не се събера с него, нали?
– Вярно си е – съгласи се Ясаман.
– Затова отстъпих.
– Добре си направила. Василий е свестен мъж, достоен. Защо и двамата да кукувате сами?
– Хайде да влезем, защо стоим на слънце – предложи Анатолия, за да прехвърли разговора на друга тема, но тутакси си спомни, че в гостната, на най-видно място, е оставила погребалните дрехи. За разлика от Василий Ясаман в миг щеше да се досети какви са тези дрехи на масата.
– Не, я по-добре да поседим на верандата, вътре е задушно – бързо се окопити тя. – Искаш ли лимонада? Нямам какво друго да ти предложа, още не съм сготвила за обяд.
– Хайде да идем у нас. Омесила съм тесто, ще правя тутманик със сирене. Набрала съм и листа от цвекло и звездица. Ще ми помогнеш да ги сготвя с чесън и мацун. Тъкмо ще успеем, преди да се е прибрал Ованес. Пък и Василий обеща да намине. – Ясаман се взря с хитра усмивка в приятелката си, но веднага стана сериозна. – Хич не ми харесва цветът на лицето ти, много си ми бледичка днес.
Прането ѝ беше отнело и последните сили и сега на Анатолия ѝ се искаше само едно – да полежи в тишина и спокойствие. Но нямаше особен избор, откажеше ли, Ясаман само щеше да се разтревожи още повече. Затова, без да казва нищо, се насочи към портичката. Все щеше да издържи някак.
Първото, което направи Ясаман, бе да ѝ даде чай от жълт кантарион и малко мед с пчелен восък, като ѝ заръча най-строго да глътне восъка и да не го плюе. От чая на Анатолия ѝ стана много по-добре, ушите ѝ вече не бучаха и не ѝ се виеше свят, затова пък се засили жаждата, която я мъчеше още от сутринта. Тя поиска вода, отпи обаче малка глътка от страх кръвотечението да не се засили отново.
В кухнята на съседите миришеше вкусно на втасало тесто – Анатолия открай време обичаше възкиселия му мирис с дъх на влага и прохлада. Докато Ясаман правеше тутманика със сирене, тя почисти листата от червено цвекло и звездица, изми ги хубаво със студена вода и се зае да готви: запържи в топено масло голяма връзка млад кромид лук, добави иарязаните на ситно листа на цвеклото и звездицата, похлупи ги. Веднага щом тревите си пуснаха сока и бяха напът да кипнат, ги махна от огъня, посоли ги и ги остави отстрани да се задушат. Почисти няколко скилидки чесън, метна ги в каменното хаванче, посоли ги с едра сол, намачка ги на каша, добави студен мацун, разбърка ги и също ги остави настрана. Докато шетаха, мацунът щеше да поеме миризмата на чесъна и тогава вече можеха да залеят задушените зеленчуци с чесновия сос.
Докато дойдат мъжете, двете приятелки седяха на верандата. Лозето се бе вкопчило с тънки мустачки за тежките дървени пръти и беше плъзнало нагоре, към покрития със сиви плочи покрив. Тутманикът с румена коричка от сирене стинеше в кухнята, в градината един самотен щурец, решил, че вече е настъпила нощта, пееше скръбна песен, слънцето клонеше бавно към залез и се криеше зад редките облаци, сякаш мереше ту една, ту друга облачна дрешка и ги отхвърляше като неподходящи. Анатолия седеше, облегната на прохладната каменна стена, Ясаман тананикаше тихо оровел[17].
– Сънувах татко – призна си Анатолия.
Ясаман спря да пее, но не се извърна, само скръсти ръце върху гърдите си.
– Каза ли ти нещо? – попита, след като мълча към минута.
– Не. Дори не ме погледна.
Ясаман пусна с видимо облекчение ръцете си.
– Днес кой ден на седмицата сме?
– Четвъртък.
– Четвъртъкът е добър ден.
Маранци отдаваха особено значение на сънищата. Разказваха си ги, като се опитваха да разчетат тайния смисъл, заложен в тях. Задължително уточняваха кой ден от седмицата са ги сънували. Ако е в неделя, е излишно да се притесняват – неделният сън е безполезен, не вещае нищо, нищо не обещава. А виж, сънищата, които са се присънили във вторник срещу сряда, трябва да запомниш до най-малките подробности, защото именно в сряда, между първи и втори петли, сънуваме пророчески сънища.