Нямаше как да се примирят, че момчето вижда пратениците, долетели да приберат мъртъвците, но майка им поне се опита да свикне с тази мисъл. Ала ѝ беше непоносимо трудно – тя продължаваше да плаче и да чете тихо молитви, а на Василий не му оставаше друго, освен на дреме на дивана и да чака Акоп да преброи и последните грейнали в небето човешки души и да помоли да си легне. Сега го слагаха да спи само до брат му, майка им се страхуваше да не би ангелите на смъртта да се досетят, че ги виждат, и да дойдат за детето. Но на ангелите на смъртта не им беше до това – едвам смогваха да посрещат и да придружават на небето все нови и нови намъчили се души.
– Енбащи е страшно време – съобщи веднъж тя през шепот на големия си син, – баба ви, покойната Арусяк, разправяше, че хората най-често умират именно когато петлите са потънали в сън. А те спят непробудно в енбащи, от полунощ до зазоряване.
– Какво общо имат заспалите петли? – учуди се Василий, като погледна крадешком по-малкия си брат, който бе застинал на прозореца.
– Как какво – с кукуригането си прогонват смъртта, плашат я. Ако някой умре през деня, то е, защото петелът не е успял да изкукурига навреме.
Василий поклати глава и въздъхна тежко.
– Скоро ще се запролети, гладът ще отстъпи, хората вече няма да мрат като мухи. Ще видиш, Акоп ще се успокои.
Стана точно както го беше предсказал. След седмица-две, когато се показа първата пролетна зеленина: копривата, овчарската торбичка и слезът, а селото, в което бяха оцелели едва половината жители, се поокопити и хората тръгнаха да се трудят по градините и нивите и да вадят семената на зеленчуците, които пазеха като зеницата на окото си, Акоп за пръв път заспа не късно след полунощ, а когато си лягат всички деца. От този ден нататък спеше непробудно чак до обяд, явно си наваксваше за безсънните нощи, които бе прекарал на прозореца.
Щом наближи април, в долината най-сетне си спомниха за Маран и веднъж оттам пристигна камион с пшеница и картофи, охраняван от войници – те раздадоха на всяко семейство по три грвакана зърно и по четири грвакана картофи – да ги засадят. Зърното бе най-обикновено, местно, както личеше, не всички държавни складове бяха плячкосани от обезумелите от глад хора, а колкото до картофите, те се оказаха някакъв нов сорт: продълговати, гладки, без нито една дупчица или гънка, и приличаха на лъскави карамелени бонбони. Войниците обясниха, че това е помощ, пристигнала някъде отвъд морето, и че няма голяма надежда да се прихване и в нашия край, но на всяка цена да я посадели, понеже не била останала никаква храна и хората трябвало някак да издържат до новата реколта. След още една седмица пристигна нова помощ: няколко десетки каруци с домашни животни – сега вече от другата страна на северния превал, който отделяше с извитите на подкова планини долината от външния свят. След внимателно разпределение на Маран се паднаха една крава, една овца, две кози и една свиня, която направо смая маранци: беше чиста и спретната, приличаше на старателно измита на течаща вода кръгла ряпа. Селото ахна, зацъка, огледа я от всички страни, изуми се колко са ѝ малки ушичките и гладка кожата, тукашните свине се славеха в цялата околия с огромните си, почти слонски уши и повишена косматост, а пред тях стоеше нежно млечнорозово създанийце с зурла като сърце и мънички копитца. След като се налюбуваха на воля на екзотичната свиня, маранци най-сетне дойдоха на себе си и се запитаха какво да правят с помощта. Взеха решение да държат животните в най-просторния и чист обор, който принадлежеше на Вано Меликанц, а млякото, което надоят, да делят строго между семействата, където са останали деца. А щом се роди потомство, ще го раздадат по къщите, всички малко по малко ще се сдобият с животинка, селото ще си има ново стадо... Но по едно време се сепнаха, осъзнали, че няма как да се появи потомство, понеже са им докарали само самки. Кой ще ги осеменява? Телеграмата, която телеграфистката Сатеник изпрати в долината, така и си остана без отговор, затова пък след още една седмица пристигна втори камион с дългоочаквания мъжки състав и цял орляк домашни птици: пуйки, патици, токачки, гъски. За да не ги стъпчат животните, птиците бяха доставени в осемнайсет заковани дървени сандъка и когато отвориха последния, оттам излезе бял като пяната на мляко паун, който хвърли всички в невероятно изумление. След като излезе на свобода, той закудкудяка обидено и тръгна нанякъде, като накуцваше и влачеше прекършени пера в калта по пътя, бухнала от пролетните дъждове. Камионът, стоварил животните и птиците, отдавна беше отпрашил и нямаше кого да питат откъде се е взел този паун и какво да правят с него. По молба на Вано, който бе натоварен да отговаря за пристигналото от север Ноево стадо, Сатеник пусна нова телеграма и този път не се наложи да чакат дълго отговор: долината отвърна кратко, но гневно, че "сега не ни е до неуместните ви шегички".