– Призна те – засмя се Сатеник. – Това, Патро джан, е новата ти стопанка.
Анатолия погали разсеяно кучето по главата, почеса го между ушите.
– Нали уж се разбрахме за утре – повтори тя, видяла, че след като е затворил животните в обора, Василий се е насочил към зимника, за да прибере поправената коса.
– Така ли? – учуди се Сатеник. – Братовчед ми пък спомена, че си му заръчала да дойде вдругиден.
– Казах след два дни.
– Явно не те е разбрал. Е, невясто, при оградата ли да стоя, или ще ме поканиш вътре?
– Влизайте, влизайте, разбира се – сепна се Анатолия.
– Нещата ги остави там, Василий ще си ги донесе сам – заяви Сатеник, след като се насочи към стълбата. – да не забравиш маслото, че Патро ще го излапа веднага. Нали, Патро джан?
Кучето излая с радост, започна да върти опашка.
– Къде ще спи? В обора ли? – попита Анатолия.
– Има си къщичка. Братовчед ми ще я донесе после.
Василий излезе от зимника, като затвори плътно след себе си вратата. Посочи страховито с пръст към кучето.
– Само да си посмял да влизаш тук, чу ли?
Патро изсумтя и заситни унило след господаря си, като пристъпваше смешно с големи лапи.
– Вчера оставих без надзор буца прясно сирене, върнах се след една секунда и този хубостник вече я отмъкнал и я изял – обясни Василий, забелязал изумения поглед на Анатолия. – Утре ще сложа резе отвън на зимника, че току-виж се промъкнал. И на входната врата не е зле да сложа.
Без да казва нищо, Анатолия тръгна да се качва по стълбата, като притискаше към гърдите си подноса с питките. Виеше ѝ се свят, краката ѝ се подкосяваха предателски. В главата ѝ нямаше мисли – никакви, само на езика ѝ се въртеше въпросът: "Защо?", но тя го задаваше по-скоро на себе си, отколкото на Сатеник и Василий. Сама си беше виновна, тях нямаше в какво да ги упрекне. "Ще ги почерпя чай, ще се извиня и ще ги изпратя да си ходят по живо, по здраво" – реши тя.
Сатеник взе от стъпалото топеното масло, което Анатолия беше забравила, и след като влезе в кухнята, избърса с края на престилката паницата отдолу, сложи я на масата, седна и подпря сбръчканата си буза с ръка, а Василий затръшна вратата току под носа на Патро – хайде, беж да те няма, наглец такъв, иди потичай на двора, – занесе багажа си в коридора, започна да се суети, явно искаше да попита къде да го сложи, но махна с ръка и закачи вързопа върху страничната облегалка на дивана: после ще се оправяме. Докато гостите се настаняваха, Анатолия отвори вратата на печката и се пресегна към рафта – да вземе кибрит. Не падна само защото я спря широката задна част на печката: беше ѝ се завил свят и тя се бе свлякла по лице, при което си удари хълбока и изгуби съзнание. Дойде на себе си вече в леглото от силната миризма на мазилото, с което Ясаман ѝ разтриваше слепоочието, Сатеник пък седеше в края на кревата и ѝ масажираше краката, като старателно натискаше където започваха възглавничките на пръстите, Ованес и Василий разговаряха в съседната стая и след като нададе ухо, Анатолия чу откъслечни фрази: "Болна е вече четвърти ден, жената така и не може да разбере какво ѝ е", "и аз намерих кога да се местя", "обратното, тъкмо ще има кой да я наглежда".
– Ако до сутринта не ѝ стане по-добре, ще пратя в долината телеграма, за да дойде "Бърза помощ" – пошушна Сатеник.
– Оставете ме на мира – понечи да каже Анатолия, но вместо думи от гърлото ѝ се изтръгна дълъг стон.
– Какво? – надвеси се над нея Ясаман.
Анатолия се опита да срещне погледа ѝ, но клепачите ѝ сякаш се наляха с олово, тя затвори очи, пресегна се, хвана опипом приятелката си за пръстите, стисна ги леко.
– Не – пророни, – не.
Патро се разлая гръмогласно и настойчиво – Сатеник премести внимателно краката на Анатолия върху чаршафа, стана, заситни към прозореца, размаха страховито пръст към двора: я да млъкваш, какво си се разлаяло, псе такова, ей сега ще те вържа на верига, а Патро хукна презглава към нея, без да гледа къде стъпва, блъсна се с все сила в бъчвата, преобърна я и се вцепени, облян от глава до пети с дъждовна вода, която вече бе започнала да зеленясва. Бъчвата се търкулна с оглушителен барабанен тропот по земята, удари се странично в дървената ограда, кокошките се уплашиха и нададоха врява до небето, овцете и козите в обора също се развълнуваха, в съседната стая се чуха бързи стъпки – стреснат от шума, Василий беше скочил и бе забързал към двора да види какво става.