"С тия хора човек не може дори да умре на спокойствие" – помисли си Анатолия и с внезапно облекчение потъна в сън, непробуден и спасителен. Отвори очи чак на другия ден по пладне, събудена от лая и топуркането на същия онзи Патро, който се стрелкаше покрай стената и като вдигаше с тежките си лапи тревата във въздуха, лаеше по редкия през май пух на глухарчетата – имаше опасност през юни, когато щеше да цъфне и тополовата горичка, той да се превърне в истински снегопад.
Върху облегалката на стола висеше роклята на Анатолия – някой се бе постарал да я сложи там. Тя я облече, закопча я до горе, затърси пантофите, не ги намери, стана предпазливо – тялото ѝ се оказа изненадващо леко, почти безтегловно, вече не я кършеше, тя дишаше значително по-леко, затова си пое дълбоко въздух и го издиша полека: зави ѝ се свят, но съвсем малко. В кухнята тракаха съдове, Ясаман, изглежда, се бе запретнала да готви, а Анатолия излезе в гостната, диванът беше издърпан, явно някой бе спал през нощта в съседната стая, за да бди над нея, коридорът – дълъг, със скърцащо дюшеме и слънчева светлина, която се лееше през прозорците – водеше направо, а после наляво, към вратата на кухнята. Анатолия вървеше бавно, като поемаше с ходилата си топлината на дюшемето и се въсеше от боклучетата, на които стъпваше – вече пети ден не беше чистила, трябваше да се стегне и ако не друго, поне да помете, а утре, ако има сили, и да измие, – кухненската врата зееше отворена, от течението басмените пердета на прозореца се бяха издули, на масата седеше Василий, който стискаше между зъбите си угасналата лула и присвил накриво едното си око, стържеше с ножа податливата кожа на ситните млади картофи.
Стана веднага, за да ѝ помогне да дойде при стола, но тя вдигна забранително ръка – няма нужда, и сама ще се справя.
– Ей сега ще ти донеса пантофите, вчера Ясаман разля върху тях шишето с настойката, наложи се да ги мием, после ги сложихме да се сушат. Сигурно вече са сухи. – Василий излезе на верандата, върна се с пантофите, наведе се и със сумтене ги остави на пода. – Дай да ти помогна да ги обуеш.
– Само това оставаше – възмути се Анатолия.
– Както кажеш – реши да не спори Василий и отново взе ножа, – сутринта Ясаман се отби да те преслуша, каза, че си по-добре. Нареди ми да обеля картофите и да запаля печката. Та беля, доколкото мога.
– А кой е спал в съседната стая?
– Аз. Няколко пъти влизах да проверя как си, слушах как дишаш. Наложи се едва ли не да долепям ухо до устните ти, толкова тихо дишаше.
Анатолия плъзна длан по ходилата си, за да изтръска залепналите отдолу боклуци, обу се. При други обстоятелства щеше да се притесни, че чужд мъж е спал зад стената и е влизал в стаята ѝ, сега обаче бе извадена от релси и не почувства нищо освен лека апатия. Но ако с апатията можеше да се заеме по-късно, то с глупавата идея Василий да се пренесе при нея трябваше да приключи още сега. Тя се стегна вътрешно и му каза:
– Връщай се у вас.
Василий метна в паницата обеления картоф.
– Защо?
– Глупаво го измислихме.
– Може и да е глупаво. Но защо да го усложняваме още повече?
Анатолия забеляза присмехулния му поглед. Ядоса се.
– В какъв смисъл да го усложняваме?
– На нашите години не е много умно да се мятаме. Щом сме се събрали, защо пак да се разделяме? Какво ще си помислят хората?
– На нашите години последното, което трябва да ни вълнува, е какво ще си помислят хората – заяде се Анатолия.
Василий изсумтя, премести лулата от единия в другия край на устата си, стана, сложи с трясък ножа пред Анатолия.
– Щом си толкова оправна, хайде, потруди се малко. А през това време аз ще запаля печката.
Анатолия вдигна рамо, но взе ножа.
Когато се отбиха при тях, Ясаман и Ованес завариха радваща окото семейна картина: стиснала вироглаво устни, Анатолия белеше картофите, а Василий бе приклекнал и раздухваше огъня в печката. Щом видя съседите, той затръшна вратичката, изправи се и протегна ръка на Ованес.
– Добър ден.
– Добър да е, съседе.
Ясаман остави на масата тенджерата със студен спас[22] и отиде при Анатолия.
– Я да те видим как си. Седни изправена. Гледай върха на пръста ми.
Анатолия се подчини безропотно. Ясаман прокара пръст пред нея – от дясното до лявото слепоочие, после обратно, като следеше внимателно погледа ѝ. Въздъхна с облекчение.