– Може ли да си толкова тъп? – заяде се, но не злобно попът.
– Простичко ще ти го обясня, Васо – не му обърна внимание Мамикон. – Честно ще ти кажа, ако се бях озовал в такова положение, място нямаше да мога да си намеря. Но истинският мъж може и да се съмнява, ала никога няма да се предаде. Така ли е?
– Така е – съгласи се Василий.
– Щом е така, значи ще се справиш. Стига си се съмнявал. И махни от лицето си киселата физиономия. Хората ще си помислят, че те боли зъб – обобщи Мамикон.
Василий се усмихна криво. Не че от разговора му падна камък от сърцето, но той със сигурност му помогна да се примири с неочакваните житейски промени и да се настрои оптимистично.
При второто му посещение се оказа, че лекарят си е вкъщи. Самият той му отвори, отдръпна се, за да го пусне да влезе в мъничкото антре. Вляво от входната врата имаше дървен стол, явно за да си обуват обувките седнали. На него бяха сложени бурканчето шпроти и пакетът бисквити.
– И днес ли не идвате с празни ръце? – полюбопитства лекарят и взе от Василий увития във вестник пакет. – О, скумрия. И пак бисквити. Оставете ги тук, после ще си ги вземете.
– Аз от все сърце... да не си помислите нещо... – започна да се оправдава Василий.
– Аз също от все сърце. Много благодаря, но не ни носете нищо. Заповядайте в гостната, сядайте. Трябва да поговорим.
Тъкмо се наместиха на фотьойлите, и влезе Мария, носеше табла, за да ги почерпи. Василий се смути, изправи се, запристъпва от крак на крак.
– Седете си, седете – усмихна му се тя и остави таблата на масата. – Оправяйте се сами, аз ще изляза, за да не ви преча.
Докторът наля чай, сложи на Василий сладкиш, доближи захарницата. Василий му благодари и го загледа въпросително.
– Хапнете от сладкиша, много е хубав, правила го е Мария.
– Засяда ми на гърлото.
– Добре тогава, ще поговорим и после ще хапнете.
Разговорът с доктора се оказа кратък, но тревожен.
Най-напред той му описа в какво здравословно състояние е Анатолия. Василий не разбираше почти нищо от обясненията, но ако се съди от загрижения тон, нещата не бяха розови. Лекарят бе притеснен и от ниското ѝ кръвно, и от някакъв белтък в урината, и от общата ѝ отпадналост, с която все не можели да се преборят.
– Остава само още един месец. Но ако състоянието ѝ не се подобри, ще се наложи да я оперираме преди термина. – Той преплете пръсти върху коляното си и веднага след това ги пусна. Личеше, че се вълнува. – При всички положения за нас приоритетен си остава животът на Анатолия, така че ще направим всичко, зависещо от нас, да я спасим
– Какво е това прирори... тетен?
– Важен. Ако се наложи да избираме кого да спасим, ще изберем майката. Но повярвайте, ще правим, ще струваме, но ще се опитаме да спасим и детето.
Василий няколко пъти стискаше огромните си юмруци, изкривени от тежкия ковашки труд. Не вдигаше очи, за да не вижда отчаянието и болката.
Лекарят се наведе през масичката, докосна го предпазливо по ръцете:
– Всичко ще бъде наред, обещавам ви.
– Как да се отплатя за добрината ви? – изрече накрая Василий, след като се поокопити.
– Никак. Ще бъда пределно откровен с вас – случаят ви е уникален. И ако всичко мине добре, това ще увеличи престижа на клиниката ни, нали разбирате? Изгодно е за всички: ние осигуряваме на жена ви отлични и най-важното, безплатни грижи и лечение, а в замяна, когато всичко приключи, получаваме от хазната допълнителни бонуси във вид на финансиране, възможността да открием изследователска лаборатория и приток на повече пациенти, които ще поискат да се лекуват именно при нас.
Василий слушаше внимателно, като се опитваше да вникне в мислите на доктора и да прескача неразбираеми те думи, които той сипеше, понеже се бе увлякъл и не щадеше събеседника си.
– Значи и за вас е важно да спасите детето? – уточни предпазливо той.
– Да.
– И ще направите всичко по силите си?
– Да.
– И не ви ли дължим нещо?
Докторът се смути.
– Единственото, за което бих искал да ви помоля, е да дадете интервю. На добър, сериозен вестник. Щом всичко приключи, ще проведем среща, на която ще разкажем най-подробно за вашия случай. А вие ще потвърдите. Тъкмо ще свикаме научен съвет, ще запознаем колегите какви методи на лечение сме приложили. Поддържаме състоянието на жена ви по нов начин, разработваме го, тъй да се каже, докато прилагаме лечението. И ако всичко мине добре, ще имаме право да лекуваме с тези методи и други жени. Така че вече сте ни помогнали изключително много и аз съм ви благодарен.