Послеслов
и ето какво исках да кажа
най-голямата болка – това не са градовете, които оставяме зад гърба си, не са улиците, по които няма да минем никога повече, не са дърветата, които няма да ронят под нашите прозорци цвят, не са звездите, до които няма да се докоснем
това не е прогнилата портичка с разядено от ръжда резе – преди сто години това резе е изковано от прадядо ти, ковача Василий, човек суров и непреклонен, но обичан безкрайно, безкрайно от теб,
ще отнесеш резето със себе си – за спомен, и от глупост, от непростима глупост ще го оставиш в ръчния багаж, и колкото и да се молиш, недремещите летищни Аргуси ще ти го вземат
и ще го изхвърлят там, където по закона на времето му е мястото, по закона на времето, но не и по закона на сърцето ти, това не е и старовремската съдина на прабаба ти – медна, с грапави краища, сто пъти калайдисвана, дремеща в пашкула на паяжините, взреш ли се по-внимателно, ще разчетеш изсечения по нея надпис, опасал я отстрани, по жално кривия ръб: "Анатолия Тер-Мовсеси Ананян, 1897 година"
никой вече няма да сготви в тази съдина похиндз, традиционната каша от печено смляно зърно със сол, с топено до тъмен като дим оттенък краве масло, но ако зажумиш силно, за миг нищо чудно и да видиш как прабаба ти я разбърква с дървена лъжица,
тя е съвсем малка, слабичка, с дълги до раменете плитки, и в нея има толкова много любов, че никога няма да я обхванеш, но единственото, което сега ти е разрешено, е да пазиш в сърцето си образа ѝ, докато там, на прага на отвъдния свят, тя не те посрещне и не каже: отсега нататък, дъще, си завинаги с нас
и ето какво исках да кажа
най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги,
те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж,
и ние – блудните синове и дъщери – хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си
натам, където отдавна вече няма никой
твърде дълго растяхме
твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата
най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат
За книгата:
сканиране: buba – 2016 г.
разпознаване, корекции, форматиране: buba – 2016 г.
Наринэ Абгарян
С неба упали три яблока
First published in the Russian language by Astrel imprint,
St Petersburg, Russia
© Narine Abgaryan, 2015
Нарине Абгарян
ТРИ ЯБЪЛКИ ПАДНАХА ОТ НЕБЕТО
©Превод от руски Емилия Л. Масларова
© Редактор Слава Александрова
© Художник на корицата Иван Масларов
© Издателство "Лабиринт", София
www. labyrinth-books. com
София, 2016
Печат "Симолини 94", София
ISBN 978-619-7055-29-0