Последва мигане на светлина и зазвуча далечно ехо, аз едва не потънах, преди да успея да стегна мускули и да се измъкна от водата. Претърколих се колкото се може по далеч от езерцето и замигах усилено с цел да изтръскам капките по миглите. И дори сега, мигайки, трябваше да превъзмогвам някаква съпротива.
Онзи човек, още стоеше легнал на мястото си, но сега недоверчиво разглеждаше нещо, което държеше с две ръце. Направо трепереше, когато повдигна този предмет и го насочи към мен. Това бе оръжие и клатещата се цев слабо проблясваше само на три метра от мен. Той нещо натисна и ехото, дъгата и трясъка се появиха отново. После ръцете му безсилно се отпуснаха до тялото му и той отново ме загледа втренчено. Аз също го зяпах и езикът ми почистваше устата от последните песъчинки. Усещах капките вода да текат по бузите ми. Той не опместваше очи от мен, но започна да отстъпва и пушката му падна на пясъка. Така продължи, докато не се опря на голям камък от златисто-оранжев гранит. Главата му се изви нагори и аз също погледнах натам.
Право в нас се целеше дълга блестяща пура. Първоначално помислих, че е нещо като артилерийски снаряд, но после разбрах, че е транспортно средство. По-точно, неговата половина, която висеше под ъгъл от чистото небе. Също като моята кола. Просто си е оставил няколко сантиметра зад невидимата завеса. Зад която нищо нямаше. А нещото висеше, сякаш бе пробило небето.
— Прекрасно положение — засмях се аз малко нервно. — Добре дошъл в добро общество. Само си мислех, че спътниците са кръглички.
— Ти можеш да говориш?
Той се развълнува. Аз също. Разбирах го, но движенията на устните му не съвпадаха с това, което чувах — като на филм с лоша синхронизация на звука. И още нещо се вмъкваше между мига на произнасянето и чуването.
— Съвсем истина е, че мога да говоря — подхвърлих ядно аз. — Ти каво смяташе? Че ще давам сигнали с дим на огньове ли?
— Ти ко-евъл с диваците ли?
— Ко-евъл? Е, приятел, странен речник имаш! — изхилих се аз. — И с какви диваци?
— Това трябва да е от хроноклазъма — отвърна той, — макар никой да не го е планирал…
— Може ли един нетактичен въпрос? — казах рязко. — Що за филм се прожектира тука?
— Ти как ме откри? — отвърна ми на въпроса с въпрос. — Този сектор е дезактивиран от десетилетия. Аз не знаех, че КАФКА има защита против ЗАПТ. Досега непрекъснато ме убеждаваха, че от него няма никаква защита.
— Аха, беглец от затвора? Престъпник, а? — подвикнах му аз. — И с това чудо искаше да ми светиш маслото?
— Какво съм искал?
— Е, хайде де! Да ме убиеш.
— Няма никаква причина да произнасяш тази ругатня от пет букви — и той лицемерно се намръщи. — Аз само исках да те изпепеля.
Той опна напред крак и размърда пушката си с палеца му. После очите му се превърнаха на тесни цепки.
— Каква е тази униформа, която носиш? Тя не е на КАФКА?
— Униформа ли? — неволно се вгледах във фермерските си дрехи. — Последен модел Ливе страус. Това не е униформа… е, не напълно.
— По кое летоброене отчитате времето? — неочаквано ме запита той.
— Времето ли? — аз си позволих малко да се отпусна на пясъка. Добре, че докато говореше, не посягаше към ЗАПТ-а си. — Ден? Час? Месец? Какво време?
— Години — отвърна той. — Искам да знам колко далеч съм стигнал в миналото.
— В миналото? — изненадах се аз. — А откъде знаеш? Може да си в бъдещето? В края на краищата ЗАПТ-а ти нещо не успя да ме изпепели.
— Идиот! — изруга ме той. — Чувствам, че ти дори не си Тех! Иначе би знал, че в бъдещето не може да се движим. Просто няма къде да отидем, ако момента не е бил, то него го няма…
Пясъкът се дръпна настрани и се покри с гънки до самия хоризонт, където се сливаше с небето. Ние се затъркаляхме като кръгли камъни по стръмен склон. При падането забелязах, че онзи небесен „автомобил“, който висеше над главите ми, си плъзна метър надолу или около толкова. Аз се ударих в колата си и от получената цицина се убедих, че тя сега има и задно колело. Над мен се отвори вратата и аз се хванах за нея. Чух да се разтваря нишата за ръкавици и цигари и от нея се посипаха разни дреболийки. Съвсем инстинктивно протегнах ръка и измъкнах пушката си 22-и калибър.