— Е, защото, това, което искам, се намира толкова далече.
— А откъде го знаеш?
— Защото вече съм бил там, братко! Брей, че си любознателен!
— Тогава, защо ти не останеш там, след като там намираш нещата, които ти трябват?
— Ами-и — почесах се по носа, — искам най-различни неща. И не всички се намират на едно място. Разхвърляни са.
— Храната навсякъде е храна — каза дивака, — и жените навсякъде са жени.
— Има и други нужни неща — отвърнах аз.
— Подслон от студ и от голямите зверове, които не можеш да убиеш… — той презрително повдигна плещи.
— Има и други неща — настоявах аз. Животът не е само… само… С една дума, има и други неща!
— Необходими за живота ли?
— Необходими за живота — започнах сам да си вярвам пред лицето на неговия скептицизъм. — Но ако не можеш да ги докоснеш или видиш…
Дори се изпотих. Не бях готов за такава дискусия с подобна аудитория. Дивакът отвори уста и застина така. Изглеждаше озадачен и замислен. Ръката му се насочи към рамото и устата му се затвори.
Обърнах се към другия момък и отново усетих вълните на напрежение по тялото си и в частност в главата, където се извиваха, минаваха през линията между ушите и излизаха в областта на темето.
— Ако тук бе моят ЗАПТ… замърмори онзи от бъдещето.
— Защо така силно те тегли да убиваш? — заинтересувах се аз. Сега никой не те заплашва.
— Всеки миг ме заплашва всеки, когото виждам — и той докосна остатъците от разбитото си оръжие. — Или ти ще изпепелиш, или тебе ще те изпепелят — това знае всеки Тех още от детския ад.
Сбръчканото от грижи лице изглеждаше безкрайно уморено.
— Това за детския ад, разбира се, е шега. Но законът ни е такъв, че всеки трябва да е въоръжен още с появата си в обществото. Казват, че една трета от випускниците на детските градини не преживяват и една година след излизането си. Истинският, жив ЗАПТ, когато го употребяваш за първи път е такова развлечение!…
— Ти искаш да кажеш, че там, при вас, всички сте такива кръвожадни, като тебе? И вие убивате само защото някой се появява пред твоя ЗАПТ? Тогава при вас изглежда мъртъвците се въргалят на купища! Планини от трупове!
— Ако работеше ЗАПТ-а ми — грубо ме прекъсна той, — ти добре щеше да си платиш тези обиди! — направо бе бял от гняв и отвращение.
— Убийста, смърт, кръв, трупове? — изрекох целия набор думи, които го обиждаха, — това ли са оскърбленията? Но вие там се убивате така естествено, като че дишате…
— Съществуват условности и приличия — настоя той. — Само един Нетех притежава такъв ограничен речник, че е принуден да употребява подобни отвратителни думи…
Оставаше ми само да поклатя глава и да сменя темата.
— Бих искал да знам — започнах аз.
— Какво ще ти даде това? — намеси се дивака.
— И защо да се занимаваме с глупости? — подкрепи го другият.
— Бих искал да знам — продължих да настоявам, — как сме попаднали тук. Аз отивах в града…
— Аз си търсех скривалище — каза момъкът от бъдещето и отново наведе лице. — Така съм изморен от усилията да остана жив…
— Аз бях на лов — поясни дивакът, — тук животните идват на водопой…
Ние всички неволно погледнахме спокойната вода и замълчахме.
— Но аз, все пак искам да знам — продължих упорито аз, — как сме попаднали тук заедно. Нали сме от различни времена? Какво се е случило с нас?
Те ме погледнаха неуверено, после се спогледаха.
— И още искам да знам, защо твоя ЗАПТ не успя да ме изгори?
Човекът от бъдещето погледна разбитото си оръжие и мрачно нещо измърмори.
— И защо пистолета ми не те рани — кимнах към дивака.
— Но той разпертушини ЗАПТ-а му — посочих човека от бъдещето. — И още, защо твоите стрели ни раниха и двамата?
Сега ние с дивака си разменихме погледи.
Никой от нас не успя да си отвори устата — отново започна дяволското разтърсване. И тримата заедно се замятахме и затъркаляхме. И докато се опитвах да се спася от чуждите лакти и пети, някакъв спомен се промъкна в главата ми. Някъде от тъмнината до мен се донесе незабравимият мамин глас: "АКО ВИЕ, МОМЧЕТА, НЕ ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЕ КАРАТЕ, АЗ ЩЕ ВИ НАПЪХАМ В ЧУВАЛА И ЩЕ ГО ТРЪСКАМ, ТРЪСКАМ, А ПОСЛЕ ЩЕ ВИДЯ КОЙ ПРЪВ ЩЕ ИЗКОЧИ!
Тримата едновременно се измъкнахме от бъркотията. Аз се търкалях с лице надолу край локвата, под мен натисках здраво краката на дивака, а отгоре ми се бе стоварил онзи момък от бъдещето. Напрегнах сили и го изтъркалях настрани. После измъкнах дивака от водата. Той се давеше и кашляше от проникналата в гърлото вода и трябваше няколко пъти да го ударя силно по гърба. Той си пое няколко пъти дълбоко въздух и побърза да отпълзи на безопасно растояние към големия камък.