Стовари се в стола си и се обърна към Джон.
— Да се надяваме, че няма да се повтори. Джон кимна.
— Дано. Не си взех достатъчно резервно бельо. Фердинанд едва-едва се усмихна. Помъчи се да успокои побеснялото си сърце. Наистина се бяха отървали на косъм.
18:22.
Развалините Нан Мадол, югоизточно от остров Понпей
— Казелели! — поздрави ги на местното наречие дребният лодкар и се усмихна широко. Беше гол до кръста и носеше широки шорти, достигащи до възлестите му колене. Зад него към открито море се простираха изкуствените островчета на Нан Мадол.
— Иа иромв?
— Добре сме — отвърна Карън и леко сведе глава. — Менлау. Благодаря. Обадих се по-рано, за да наема една от гребните ви лодки.
Човекът енергично кимна.
— Учените. Да. Имам нещо по-добро от гребна лодка. — Той се обърна и ги поведе по късия кей от черен базалт към две дълги канута. — Много по-добри. По-малки. По-добре пътува канали. По-бързо.
Карън колебливо погледна канутата от стъклопласт. Не изглеждаха особено надеждни дори за плитките канали.
— Мисля, че ще свършат работа. Усмивката на лодкаря стана още по-широка.
— Имам карта. Два американски долара.
— Имам своя собствена — поклати глава Карън. — Благодаря.
— Аз бъде ваш водач. Седем американски долара на час. Аз покаже всички забележителности. Разкаже предания.
— Мисля, че ще се оправим и сами. Освен това си имаме собствен водач — тя кимна към Мваху.
Лодкарят ги погледна унило и им махна да вървят към лодките.
— Менлау — Карън тръгна по кея, следвана от останалите.
Джак се изравни с нея.
— Този образ е същински капиталист — промърмори той. Миюки ги настигна при канутата и погледна към увисналото над хоризонта слънце.
— Да тръгваме. Не ни остава много дневна светлина. Карън въздъхна. Знаеше, че приятелката й още се тормози от предупрежденията на Мваху.
— Миюки, та ти си компютърен специалист! Откога започна да вярваш в духове?
— Като гледам това място, започвам да се двоумя. — Над главите им прелетяха двойка плодни прилепи. Някъде далеч се чу самотен крясък на птица. — Ама че е зловещо!
Карън придърпа една от лодките.
— Е, за едно нещо си права. Трябва да тръгваме. Защо двамата с Мваху не се качите заедно? Ние с Джак ще вземем другото кану.
Миюки кимна и се качи в лодката, докато Мваху я придържаше. След това островитянинът умело се прехвърли вътре.
— Сигурен ли си, че можеш да ни заведеш до гроба на твоя древен учител? — попита Карън.
Мваху кимна.
Карън се обърна към второто кану. Джак вече се бе настанил на кърмата. Тя внимателно стъпи на носа и вдигна веслото.
— Всички ли са готови? Получи дружно потвърждение.
— Да тръгваме тогава!
Карън налегна греблото и кануто плавно се отдели от кея. Миюки и Мваху се насочиха към базалтовата порта, водеща към руините. След нея градът се ширна пред тях. Високи дворци, ниски гробници, зали, миниатюрни замъци, обикновени къщи. Всичко това оградено с пълни с вода канали. Мангровите дървета надвисваха отгоре им. Същински лабиринт от вода, камък и избуяла растителност.
Карън мълчаливо гребеше, а Джак управляваше кануто със завидно умение. Направиха завой в тесен канал. Пътуваха през мястото, известно като „централната част“ на Нан Мадол. Каналите тук не бяха по-широки от метър, заобиколени от притиснатите един до друг базалтови острови. Джак продължи да следва зигзагообразния курс на Мваху.
— Много си добър — отбеляза Карън, когато Джак ловко промъкна кануто под завеса от увивни растения, отрупани с бели цветове. — Да не е част от уменията ти на тюлен?
— Не — засмя се Джак. — Научих се, докато плавах по реките и бързеите на Тенеси. То е като карането на колело. Никога не се забравя.
Карън се обърна напред и скри усмивката си. Радваше се, че отново чува смеха му. Отпусна се назад, докато бавно се плъзгаха към сърцевината на развалините, прекосявайки ту потънали в сенки, ту окъпани от слънцето канали. Някои от Участъците бяха тъй обрасли с папрати и мангрови клони, че й се искаше да има мачете. И през цялото време ги обкръжаваха базалтови греди, чиито призматични кристали проблясваха на залязващото слънце. Стените се издигаха на девет-десет метра нагоре, прекъсвани от случайни прозорци или входове.
Най-накрая каналите станаха по-широки. От дясната им страна се появи особено голям базалтов остров с масивна постройка отгоре. Чудовищната конструкция от гигантски греди и каменни блокове се издигаше на повече от дванадесет метра.
— Нан Довас — посочи Карън. — Централният замък на града.
Плъзгаха се покрай обраслите с папрат брегове на обширния остров. Имаше многобройни входове — някои непокътнати, други срутени.