— Сър, имаме кодирано обаждане от Пентагона. Искат да говорят с адмирал Хюстън.
Капитан Бренинг кимна към кабината си.
— Господин адмирал, ако желаете, можете да използвате моята стая.
Хюстън поклати глава.
— Това вече не е моето място, капитане. Ще се обадя оттук. — Той отиде до лейтенанта и взе слушалките. — Адмирал Хюстън.
Докато слушаше, усети как студът на метала под краката му запълзя нагоре по костите. Не можеше да повярва на онова, което чуваше, но нямаше друг избор.
— Да. Разбрано — свали слушалките и ги подаде на лейтенанта.
Останалите очевидно забелязаха смайването му. Мостикът потъна в мълчание.
— Сър? — пристъпи към него капитан Бренинг. Поразен, Хюстън примигна няколко пъти.
— Май ще приема предложението да използвам кабината ви.
Той се обърна и тръгна към вратата, като направи знак на Бренинг да го последва. Щом влязоха, затвори зад себе си и се обърна към капитана.
— Джон, току-що получих нови заповеди и нова цел.
— Накъде трябва да тръгнем?
— Към Тайван. Капитанът пребледня.
— Заповедта е директно отгоре — завърши Хюстън. — Официално сме във война с Китай.
16.
Игра на котка и мишка
6 август, 19:34.
Развалините Нан Мадол, югоизточно от остров Понпей
— Залегнете! — извика Джак и дръпна Карън надолу. Куршумите свистяха през откритото пространство. Джак бързо прецени ситуацията, докато четиримата приклекнаха под прикритието на базалтовата крипта. „Карабини. От две места.“ Опита се да открие снайперистите покрай стените, но огънят беше много силен.
Огледа останалите. По бузата на Карън течеше кръв.
— Добре ли си?
Тя кимна с ококорени очи и докосна бузата си.
— От камъните е — моментният й шок премина. Напъха платинената книга в раницата си.
Джак изгледа подозрително Мваху.
— Знаеш ли нещо за това? Островитянинът енергично поклати глава.
Джак се облегна на камъка. Мислеше бързо. Никой не бе улучен. Защо? Бяха идеална мишена. Не би трябвало да оцелеят при изненадваща атака. Стрелбата спря.
— Опитват се да ни задържат тук — каза на глас той. — Искат нещо от нас. В противен случай досега да са ни убили.
— Но какво е това нещо? — гневно се обади Миюки.
— Кристала — отговори Карън. — Очевидно всички искат тъкмо него.
Джак кимна. Пропълзя до ръба на криптата. Кристалната звезда все още лежеше върху капака на гробницата.
— Не мога да го достигна. Трябва някой да отклони вниманието им. — Той погледна през рамо. — Миюки…
Дребната японка кимна, след като Джак набързо й каза плана си, и се промъкна към противоположната страна на базалтовия ковчег.
— По мой знак — прошепна Джак. — Раз… Два… Три!
Миюки вдигна чадъра си нагоре във въздуха, разтвори го и го размаха.
Стрелбата незабавно се възобнови и куршумите разкъсаха плата на чадъра. Миюки изпъшка уплашено, но продължи да го държи изправен.
Джак се заслуша. И двамата снайперисти стреляха. Добре. Хвърли се покрай ръба на криптата, грабна кристалната звезда и се метна назад към прикритието, като притискаше артефакта към гърдите си.
— Кървиш — каза Карън.
Джак погледна надолу. Върху кристала имаше червена следа. Не бе усетил куршума, засегнал ръката му. Снайперистите бяха ужасно бързи. Не биваше да ги подценява.
— Добре съм. Това е само драскотина.
Карън пропълзя до него, измъкна кърпата си и стегна здраво ръката му с нея.
— Ох!
— Стига си ревал, бебе такова.
Дори в незавидното положение, в което се намираха, Джак не можа да се сдържи и се ухили.
Стрелбата отново спря.
— И сега какво? — попита Миюки.
— Искат да ни задържат тук. Което означава, че идват и други.
Мваху допълзя до тях.
— Знам таен изход от Забранен град. Но трябва да се върнем там — той посочи тъмното помещение в централната сграда.
Джак погледна натам и прехапа долната си устна. Входът се намираше само на десетина метра — но без разлика можеха да бъдат и сто. Щяха да останат под прицела на снайперистите прекалено дълго.
— Рисковано е.
Карън грабна раницата си и отвори страничния джоб. — Имам идея — тя измъкна пакетче дъвки „Трайдънт“.
— Страхотно — каза Джак. — Тъкмо се притеснявах за устната си хигиена.
Тя му се ухили.
— Остави кристала на земята.
Когато Джак се подчини, тя обърна звездата наопаки и отвори пакетчето. Пъхна една дъвка в устата си, подъвка няколко секунди, след което я извади и я лепна върху кристала.
— Какво…
Тя кимна към капака и Джак разбра.