Наведен в тесния и нисък тунел, тръгна по него, като се водеше по шума. С рамене и с нокти се подпираше в грубите стени. В тъмнината бе като ослепял. Колко ли бе дълъг този проход?
Най-сетне успя да различи неясната фигура на Мваху, който се промъкваше на няколко метра пред него. Дочу шепот.
— Виждам края — някъде отдалеч се обади Миюки.
Джак се молеше да не говорят повече. Тръгна по-бързо, без да обръща внимание, че жули коленете и лактите си. Не след дълго забеляза края на тунела — ярко осветен от слънцето квадрат.
— Внимавайте — прошепна той към останалите.
Видя как японката се измъква от тунела и изчезва. Останалите я последваха. Запълзя след тях, стигна до края и подаде глава навън. Тримата го чакаха в широк около метър канал, пълен до кръста със застояла вода. Едва сега разбра къде се намират — спомни си за изкуствения канал, разделящ площада на две. Вдигна глава нагоре и прецени ситуацията. Каменният мост се намираше на двадесетина метра от тях. Заслуша се, но не чу никакви гласове.
Джак се измъкна от шахтата и също се озова в канала. Водата му се стори прекрасно хладна, но солта защипа одраните колене и лакти.
— Дренажна система — тихо каза Карън, като кимна към тунела.
Той кимна. Не беше като да пълзиш в отходна тръба. Погледна въпросително Мваху. Преди островитянинът да им посочи накъде да тръгнат, над площада и някъде зад тях се разнесе силен глас:
— Къркланд! Покажи се, ако искаш другите да живеят!
Джак замръзна. Познаваше този противен глас. Спенглър. Стисна юмруци.
Карън докосна рамото му и поклати глава. Посочи към Мваху, който почти плуваше по изкуствения поток.
Миюки тръгна след него. Карън я последва. Джак отпусна юмруци. Знаеше, че сега не беше времето да се изправя срещу Дейвид. Още не. Не и докато другите са изложени на опасност. Потопи се във водата и безшумно заплува след останалите.
Чу тропане на кубинки върху камък… идващи право към тях. Изсъска на другите и посочи с палци нагоре.
Мваху се мушна под моста и се обърна. Направи знак на останалите да го последват. Не след дълго Джак и двете жени бяха до него. Мостът бе толкова нисък, че между него и водата се подаваха само главите им.
Преследвачите отгоре вече тичаха право към скривалището им. Двама души, доколкото можа да прецени по стъпките им.
Джак прехапа устни. Слънцето бе слязло съвсем ниско и целият канал бе в сянка. Под моста бе още по-тъмно. Но ако се сетят да го осветят…
Двамата стигнаха на моста и спряха. Сенките им паднаха върху отсрещната стена на канала.
— Някаква следа? — рязко попита Спенглър.
— Не, сър. Продължаваме да претърсваме сградата. Не могат да се измъкнат. Целият остров е под наблюдение. Няма начин да не бъдат засечени.
— Добре.
— Сър, току-що се обади Ролф. — Последва пауза, след това гласът продължи възбудено: — Открил е тунел!
— По дяволите! Защо не са го забелязали по-рано! Хайде. Кажи на Ролф да приготви гранатите.
— Да, сър. — Стъпките се отдалечиха от моста обратно към голямата постройка.
Джак не чака повече. Сръга Мваху да продължава напред.
Четиримата заплуваха един зад друг към далечната стена. Не смееха да си поемат дъх. Всички се придържаха към най-дълбоките сенки в канала. Когато доближиха стената Джак забеляза, че каналът свършва. Не се виждаше изход навън.
Мваху ги изчака да се съберат. Когато дойде и Джак, островитянинът направи знак с ръка, че трябва да се гмурнат. След това се потопи под водата и изчезна.
— Каналът е свързан с останалите, иначе щеше да е пресъхнал — прошепна Карън, но погледна загрижено към базалтовите греди.
— Ще се справиш — окуражи я Джак.
Карън кимна, свали раницата си и я задържа в ръце.
— Тръгвам. — Пое дълбоко дъх и се потопи в застоялата вода. Оттласна се с крака и изчезна в подводния тунел.
Миюки изглеждаше твърде уплашена, за да помръдне. Джак се плъзна до нея.
— Ще тръгнем заедно.
Тя кимна и преглътна с усилие.
— Не съм особено добър плувец.
Въпреки това решително му протегна ръка. Той я хвана.
— На три.
— На три — повтори тя.
Джак преброи и двамата се гмурнаха под водата. Откри лесно прохода. Беше доста широк. Отблъсна се от стената и поведе Миюки през тунела. Беше не по-дълъг от два метра. В другия край се виждаше светлина.
Джак изплува и откри, че е попаднал в един от съседните канали. Миюки изплува до него и махна мокрите кичури от лицето си. Бяха скрити под надвисналите отгоре им папрати.