Джак чу тихо бръмчене. Звукът ставаше все по-силен.
— Мамка му!
— Какво? — попита Карън.
— Колко дълго можете да издържите, без да дишате?
— Колкото е необходимо — сви рамене Карън. Шумът премина във вой. Идваше от съседния канал.
— Какво е… — отвори уста Карън.
— Хванете се за ръце — прекъсна я Джак. — Гмурнете се под водата и стойте, докато не ви дам знак.
Те се подчиниха и главите им изчезнаха. Джак също пое дъх и се потопи. Над водата останаха само очите му. През завесата от папрат видя черен джет, който с рев взе завоя. Насочи се към тях, като се носеше от единия край на канала до другия и леко докосваше стените му. Джак се притисна към каменната стена.
Полуизправен, пилотът огледа острова и намали, докато минаваше покрай тях. Беше облечен в черен неопренов костюм с вдигната на челото маска и носеше чифт огледални слънчеви очила.
„Продължавай нататък, задник!“ Джак знаеше, че другите няма да издържат още дълго без въздух. В огледалните стъкла на слънчевите очила забеляза собственото си лице, скрито сред листата. Бялата му кожа сякаш светеше в сенките. Трябваше да намаже лицето си с кал. Но вече бе твърде късно.
Джетът мина на сантиметри от него и едва не одраска бузата му. Мъжът върху него не усети присъствието им. Когато се отдалечи, Джак разпозна автоматичното оръжие на гърба му. „Хеклер и Кох“ MP5A3. Предпочитаното оръжие на тюлените.
Не изпусна стрелеца от очи, докато не се скри зад ъгъла, след което повика останалите. Те трескаво поеха дъх.
Джак се заслуша напрегнато. Дочу шум на втори двигател. Още един джет! Предположи, че пазачите са само двама и обикалят острова. Разполагаше най-много с три минути, за да състави план.
— Трябва да се махаме оттук. Веднага.
Мваху посочи към едно островче на петдесетина метра от тях.
— Още тунели. Излизат на бряг. — Но и самият той не изглеждаше особено уверен.
— Сигурен ли си?
Мваху го погледна и сви рамене.
— Прав си — въздъхна Джак. Нямаха друг избор. Трябваше да рискуват. — Размърдай се, народе. Идват ни още гости.
Шумът от двигателя на втория джет ставаше все по-силен.
Мваху водеше. Водата тук бе по-дълбока. Наложи се да плуват. Джак изтръпна, като чу плясъците. Щом вторият патрул се появеше зад ъгъла, щеше да ги забележи веднага, Джак плуваше последен и непрекъснато се оглеждаше през рамо. Шумът се превърна в рев, отекващ от околните стени.
— По-бързо!
Плясъците станаха още по-силни, а скоростта им се увеличи едва-едва. Джак разбираше, че няма да успеят. Видя малък страничен канал.
— Натам!
Мваху бързо зави по тесния проход.
Джак заплува след тях. От три страни ги притискаха голи стени — каналът свършваше само на няколко метра по-нататък. Бяха приклещени. Трябваше отново да се потопят.
Знаеше, че не може да рискува дори да надзърне. Заслуша се напрегнато, опитвайки се да определи момента, хвана Карън и вдигна другата си ръка.
Двигателят вече се чуваше съвсем близо. Спусна ръка към водата. Другите поеха дъх и изчезнаха. Джак отново потопи главата си така, че очите му да останат над водата.
Джетът мина по главния канал, но пилотът — точно копие на предишния — гледаше към големия остров отсреща. Мъжът стоеше изправен и държеше едната си ръка до ухото — слушаше и докладваше за обстановката по радиовръзка. Думите му се заглушаваха от шума на двигателя.
Джак се молеше да продължи нататък.
Сякаш чул безмълвната му молба, мъжът рязко се обърна. Джак едва успя да се потопи навреме под водата и оттам видя как преследвачът им спря джета.
Карън дръпна ръката му. И тя, и останалите оставаха без въздух. Той стисна ръката и, след това я пусна и се отдалечи от нея. Карън се опита да го хване за ризата, но той изби ръката й настрани.
Джетът се обърна към тях. Джак видя как мъжът посяга за пушката си. Издиша бавно и се потопи още по-надълбоко. Измъкна се от страничния канал и се промъкна под десния борд на джета. Не искаше да изоставя другите, но трябваше да използва моментното отвличане на вниманието на преследвача.
Опря крака в дъното на канала и присви очи нагоре. „Хайде!“ — мислено подтикна останалите. В същия миг чу как някой рязко ритна дъното и изплава, явно останал съвсем без въздух.
Нямаше време за губене. Оттласна се с цялата сила на краката си и се изстреля нагоре.
Пилотът, все още обърнат към страничния канал, бе насочил оръжието си в погрешна посока. Забеляза атаката прекалено късно. Джак го свали от седалката. Мъжът сграбчи кормилото и се опита да се завърти, но лакътят на Джак посрещна лицето му, счупи носа и заби костиците в мозъка. Моментална смърт.