Джак не спря. Старите инстинкти се събудиха отново. Взе от убития оръжието и радиопредавателя и бутна тялото в канала.
Когато се метна обратно на седалката на джета, видя Карън, която се взираше шокирана в него.
— Убий или ще бъдеш убит — измърмори той и включи двигателя. — Хайде.
Карън протегна ръка и Джак я изтегли на седалката зад себе си. Нямаше място за другите двама.
— Дръжте се за плъзгачите — инструктира ги той. — Ще ви тегля.
Миюки и Мваху доплуваха от двете страни на джета и се хванаха.
— Готови ли сте?
— Д-да. — Миюки трепереше.
Джак потегли. През шума на двигателя чу наближаващия рев на другия джет. Увеличи скоростта, но протестният вик на Миюки го накара да спре. Японката се задави и изплю морска вода.
— Съжалявам — каза той, докато си отваряше очите на четири за втория противник. Стискаше нервно кормилото. — Не можем да им избягаме по този начин.
— А тунелът на Мваху? — Карън кимна към канала.
Щяха да стигнат точно навреме, помисли си Джак и потегли бавно.
— Задръжте въздуха.
Насочи се към островчето, което бе посочил Мваху. Щом се изравни с него, зави по напречния канал и спря.
— Това ли е мястото? — обърна се Карън към Мваху. Полуудавен, островитянинът посочи към задната страна на единствената възниска постройка.
Джак преметна оръжието през рамо, скочи на брега и помогна на останалите да се качат на покрития с бурени остров. Бързо заобиколи сградата и рязко спря.
— Мамка му! — Входът бе препречен от голям базалтов блок. Джак отпусна рамене и унило се обърна. — Това ли е твоят вход към тунелите?
Мваху постави длан върху камъка. Очите му се напълниха със сълзи. Нямаше смисъл от отговор. Карън доближи островитянина.
— Можем да го преместим. — Тя смъкна мократа си раница. — Това е базалт. А кристалът е у нас.
Джак погледна към канарата. Беше в сянка.
— Трябва ни слънчева светлина. Карън му подаде кристала.
— Ще ти я осигуря. — Извади пластмасова пудриера от раницата си, отвори я и отчупи капака с огледалцето. Отиде до ъгъла, улови лъчите и насочи слънчево зайче към блока.
— Заслужава си да се опита — усмихна се Джак.
Отиде до канарата и постави върху нея звездата. Дъвката не успя да се залепи за грапавата повърхност, но откри, че може да държи звездата и да бута с рамо. Кимна на Карън.
Трябваха й няколко опита, за да уцели кристала. Джак буташе всеки път, когато звездата започваше да свети с отразената светлина. Блокът беше много по-масивен от капака на гробницата и ужасно тежък. Джак заби пети в земята и натисна с всички сили. Мваху също се присъедини към него. Канарата бавно се отмести.
— Не чувам другия джет — каза Миюки.
Джак спря и се ослуша. Тя бе права. Руините бяха потънали в тишина.
— Сигурно е открил тялото и в момента докладва. — Отново се облегна на камъка. — Хайде, времето изтича.
Карън наклони огледалото. Звездата ярко пламна. Двамата мъже наблегнаха с всички сили. Канарата се отмести и освободи малък отвор, достатъчен да се промъкне по-дребен човек.
— Повече не ни трябва — каза Карън. — Ще се промъкнем. Подаде на Джак раницата си и се промуши през цепнатината.
— Мваху е прав — обади се отвътре тя. — Има тунел. Слиза стръмно надолу.
Джак направи знак на Миюки и Мваху да тръгват. Двамата бързо се пъхнаха вътре в каменната постройка, а Джак отиде до другия край на камъка. Той вече стърчеше извън края на сградата и бе окъпан от слънчевата светлина.
— Ти си — обади се Карън отвътре. — Джак?
Той преметна раницата й през рамо и постави звездата върху камъка.
— Джак?
Кристалът ярко заблестя. Джак се приведе, напрегна всичките си сили и бутна. Огромният камък се потътри обратно в сянката. Изправи се и се върна при входа. Без слънчева светлина бе невъзможно камъкът да се върне обратно.
— Какво правиш? — обади се Карън от другата страна. Цепнатината бе широка колкото дланта му. Тя беше притиснала лице към отвора.
— Не можем да оставим вратата отворена — отвърна той. — Ще намерят джета и бързо ще разберат накъде сме тръгнали. Ще ни преследват в тунелите.
— Но…
Отново се разнесе рев на двигател. Първо един, после още един, и още един.
— Идват. — Джак се изправи. — Ще се опитам да им отвлека вниманието.
Той отстъпи и пъхна звездата в раницата на рамото си.
— Но ако ме хванат, ще получат онова, което искат — кристала. Така че би трябвало да ви оставят на мира.
— Джак… — Карън протегна ръка през цепнатината. Джак коленичи и я пое.
— Опитай да се свържеш с властите.
Карън кимна. Очите й бяха пълни със сълзи.