Когато заобикаляха ръба на рифа, Робърт забеляза как водата недалеч от тях закипя. Тъкмо се насочи натам, когато една бледа ръка проряза повърхността. Пръстите почти веднага потънаха отново. Като едното нищо можеха да пропуснат мястото.
Явно морските богове бдяха над капитана им, помисли си по-късно Робърт.
Джак изстена и се помъчи да се надигне. Клепачите му потрепнаха, но не дойде в съзнание. Чарли се наведе над него.
— Почини си, човече — прошепна в ухото му той. — Спокойно. Спасен си.
Думите сякаш достигнаха до Джак. Крайниците му се отпуснаха.
— Започна да си възвръща цвета — отбеляза Лиза, но самата тя бе бледа като призрак. От страх и тревога по лицето й не бе останала и капчица кръв.
Ако бяха пристигнали дори минута по-късно…
На кърмата Робърт притисна слушалката до ухото си.
— От полицията казаха, че ще обикалят руините до изгрев слънце. Но изглежда бойната група се е измъкнала.
— Мръсни копелета! — изруга Чарли. — Само да ми паднат…
23:34
Дейвид се спусна надолу по тясната стълба на малкия полицейски катер. Групата му се изплъзна на косъм. Бе получил съобщение по радиото за приближаващата полиция в момента, в който ударната му група откри Джак.
Притиснат от времето, Дейвид нареди да поставят експлозиви около островчето и заповяда на всички да се евакуират на катера. За войник от специалните части разкриването или залавянето бе по-лошо от смъртта. Хората му работеха ефективно и не оставиха никакви следи след себе си. Прибраха мъртвите и бързо изчезнаха в лабиринта от атоли и острови. Измъкването им отне не повече от пет минути.
И въпреки това се бяха отървали на косъм. Докато се измъкваха в тъмното, Дейвид видя как първият полицейски катер влезе в залива секунда след като той бе излязъл. Експлозията ангажира вниманието на полицаите и спомогна за бягството на „Омега“.
Никога досега през цялата си кариера не се бе разминавал толкова близо със залавянето.
Разярен, Дейвид слезе в трюма на катера и отиде до стоманената врата. Набра кода на електронната ключалка и влезе в малката килия. Макар да бе изгубил двама от най-добрите си хора, мисията не бе пълен провал. Канадската антроположка бе привързана за ръцете и краката към леглото и се мъчеше с всички сили да се освободи. Когато влезе, очите й се разшириха.
— Откажи се. Не можеш да се измъкнеш.
Извади водолазния нож от канията и пристъпи към нея. Вместо да изкрещи или да продължи да се мята, тя само го гледаше. Дейвид седна на края на леглото и разряза кърпата на устата й. Тя изплю парчето плат.
— Копеле!
Дейвид прокара пръст по острието на ножа.
— Трябва да проведем един малък разговор, доктор Грейс. Да се надяваме, че няма да ми се налага да развързвам езика ви с помощта на това.
Забеляза струйка кръв, стичаща се от челото и. Пресегна се и натисна с палец цицината. Тя трепна.
Той я бе ударил с приклада на пушката си, когато откри къде се крие. Номерът й с фенерчето за малко не бе успял. Натисна чувствителното място още по-силно и я накара да изкрещи от болка.
— Ще погаждате ли още от малките ви номерца?
Тя плю срещу него и го уцели по бузата. Дейвид остави слюнката да потече надолу, без да си направи труда да се избърше.
— Значи се разбираме.
Той я сграбчи между краката. Беше още мокра от плуването в каналите. Дейвид я стисна здраво. Тя рязко пое дъх, очите й се разшириха още повече и се опита да се измъкне.
— Пусни ме, копеле мръсно! Той продължи да я стиска.
— Въпреки че шефовете ми ви искат жива, за да ви изпият мозъка, това не означава, че не можем да ви нараним по начини, каквито не си и представяте. Така че нека да започнем отново. Къде е кристалът, за който споменавате в имейла си до Къркланд?
— Не зная за какво говориш.
— Грешен отговор — каза той с жестока усмивка. Почукване по вратата го накара да прекрати играта си.
Ролф стоеше на прага, все още облечен в разкопчания наполовина неопренов костюм. Изгледа пленницата, след което отново се обърна към Дейвид.
— Сър, Джефрис продължава да държи под око полицията. Има… ъъъ… някои необичайни новини. Може би е по-добре да ги обсъдим отвън… — Ролф кимна към Карън.
— Джак е още жив, нали? — обади се тя от леглото. Дейвид я зашлеви с опакото на дланта си. — Дръж се прилично, кучко.
Ролф нервно пристъпи от крак на крак.
— Тя е права, сър. Измъкнали са Къркланд от океана. Ранен, но жив.