— Откачи ме.
Лиза се поколеба.
— Откачи ме. Добре съм. Имал съм и по-лоши случаи.
Лиза измъкна катетъра и сложи лейкопласт върху дупката. Хвърли загрижен поглед към Чарли.
Джак стана и се олюля. Чарли веднага му се притече на помощ, но Джак му направи знак да се махне.
— Хайде. Да видим сега пък какво иска това копеле. Всички заедно се качиха на мостика. Джак грабна микрофона на късовълновото радио.
— Къркланд.
— Джак, радвам се да чуя, че си жив и здрав. Носят се слухове, че здравата те е пораздрусало.
— Да ти го начукам! Какво искаш?
— Май имаш нещо, което искам, а аз имам нещо, което ти искаш.
— Какви ги дрънкаш?
От колоните се разнесе нов глас:
— Джак?
Джак стисна дръжката на микрофона още по-силно.
— Карън? Добре ли си?
— Наслаждава се на компанията ни — отговори Спенглър вместо нея. — А сега да поговорим делово. Тази жена не ми е нужна. Единственото, което искам, е онова парче кристал. Джак изключи микрофона и погледна към Лиза.
— Раницата ми?
— В каютата ти е.
Джак възстанови връзката.
— И какво предлагаш?
— Равностойна размяна. Кристалът срещу жената. После си стискаме ръцете и забравяме за станалото.
Да бе, помисли си Джак. Вярваше на Дейвид толкова, колкото би повярвал на кобра. Но нямаше избор.
— Кога?
— За да не реши някой да доведе и статисти… да кажем, утре сутринта. В морето. По изгрев слънце.
— Става, но аз определям мястото. — В главата му започна да се оформя смътен план.
— Съгласен… Но ако видя и едно ченге наоколо, ще нарежа жената на парчета и ще нахраня акулите с тях.
— Ясно. В такъв случай утре по изгрев слънце на източния бряг на остров Накапф. — Джак повтори името буква по буква. — Знаеш ли къде се намира?
— Ще го намеря. Ще се видим там. Радиото замлъкна. Джак остави микрофона.
— Знаеш, че това е капан — каза Чарли.
Джак се свлече в седалката.
— О, разбира се, без капчица съмнение.
17.
Смяна на курса
7 август, 05:30.
Източният бряг на остров Накапф, Микронезия
Половин час преди изгрева Джак плуваше в тъмната вода. Провери светещия циферблат на водолазния си часовник. Засега се движеше по разписание. Беше скочил от кърмата на „Дийп фатъм“ преди десет минути. Екипиран в неопренов костюм, плавници, кислородни бутилки и надуваема спасителна жилетка, той отдавна се бе преборил с болежките и раните си. Плуваше спокойно, като махаше бавно, но силно с плавниците си и бързо се спускаше надолу към дъното. Ловко заобиколи поредната каменна колона, която изникна пред него от мрака. С помощта на екипировката за нощно гмуркане на Робърт — малки ултравиолетови фенерчета, закрепени на китките, и маска за нощно виждане — нямаше проблеми с тъмнината.
Погледна компаса и коригира курса си към мястото, където бе спрял полицейският катер на Спенглър. Двата съда бяха пристигнали до източния бряг на остров Накапф един час по-рано и предпазливо бяха хвърлили котва на около километър един от друг в очакване на изгрева.
Джак обаче беше във водата преди още корабът му да спре. Планът му изискваше бързина, невидимост и прикритието на нощта. Малко преди това бе получил по факса схема на катерите, използвани от полицията в Понпей, както и кода за електронните ключалки на катера на Дейвид. Ако Карън се намираше на борда му, непременно е заключена.
Появи се нова каменна колона, после още една. Джак намали скоростта си. Напред изникнаха стените на порутени сгради, покрити плътно с корал и с люлеещи се на течението водорасли. Джак вдигна фенерчетата. Зад постройките се простираха още руини.
Това бе потъналото каменно селище Канинф Намкхет.
Карън му бе разказала за него на път за Нан Мадол. Това бе причината да избере мястото. Полицейските катери имаха хидролокатори, а Джак се нуждаеше от колкото се може повече прикритие, за да доплува незабелязано под кораба на Спенглър.
Гмурна се до дъното и продължи, като се придържаше плътно до колоните и сградите. Не искаше да оставя голяма сянка на екрана на хидролокатора. Когато стигна на около двеста метра от целта си, избра възможно най-заплетения маршрут, като не се отделяше от стените.
Видя над главата си сигналните лампи на катера, които грееха над водата. През маската му за нощно виждане гледката приличаше на ярко украсена коледна елха. Продължи още по-предпазливо, като правеше кратки преходи и паузи сред нишите и купищата нападали камъни.
Най-накрая се озова на десет метра под кила на катера. Погледна часовника си. Закъсняваше с няколко минути. Слънцето скоро щеше да изгрее.