Джак изпразни жилетката си и се спусна на дъното. Скри се в сянката на някаква дебелостенна постройка. Смъкна от себе си бутилките, плавниците и тежестите. Задържа в устата си регулатора на акваланга. Освободи от хълбока си втората, по-малка резервна бутилка с кислород за Карън и я остави до другата екипировка. Всичко беше наред.
Изправи се, опипа колана си и отново провери дали двете водонепроницаеми найлонови торби са на мястото си. После угаси ултравиолетовите фенерчета. Настъпи мрак.
Вече напълно готов, Джак пое дълбоко дъх, изплю мундщука и заплува към повърхността, като се насочи към кърмата. Докато се издигаше, издишаше бавно, за да компенсира разликата в налягането. Въпреки това изплуваше прекалено бързо, но не можеше да рискува да го засекат.
След няколко секунди дланта му опря гладката долна повърхност на корпуса. Насочи се към задната част на катера, като внимаваше да не доближава едва въртящата се перка. Излезе на повърхността в сянката на кърмата и свали маската си. Лицето и ръцете му бяха намазани с мазут, за да не отразява светлината.
Забеляза един от хората на Спенглър, облегнат на парапета. В устата му висеше цигара. Джак се заслуша. Не чу гласове или стъпки, но не можеше да рискува. Плъзна се към десния борд, извади от колана си огледало, закрепено на края на антена, и го вдигна към кърмата. На палубата имаше само един пазач. Добре, помисли си Джак. Носът на катера бе насочен към неговия кораб и Спенглър не бе сложил засилена охрана на кърмата. Завъртя антената към предната палуба и забеляза движение. Двама души. А може би повече.
Джак бързо свали огледалото и се върна обратно при стълбата на кърмата. Провери я с ръка. Спасителната стълба бе закрепена за корпуса с нитове, така че не би трябвало да издаде нито звук.
Извади едната найлонова торба. Пръстите му напипаха дръжката на пистолета вътре. Вдигна ръката си над водата и проби тънкия найлон, за да може да постави пръст на спусъка. Предпазителят вече бе свален. Зачака удобен момент.
Докато чакаше, непрекъснато отклоняваше поглед към часовника си. Хоризонтът на изток започваше да порозовява. „Хайде, твоята кожа…“ Пазачът метна цигарата си в морето. Тлеещият фас прелетя над главата на Джак и изгасна със съскане. Пазачът се прозя и се обърна с гръб към парапета. Бръкна в джоба си и измъкна пакет „Уинстън“. Почука го, за да извади поредната цигара.
Джак се издърпа с една ръка нагоре по стълбата, закрепи се здраво с краката си, насочи пистолета и стреля. Прикри глухия звук от заглушителя с безобидна кашлица. По бялата палуба се пръснаха кръв и мозък. Джак успя да хване падащото тяло и използвайки тежестта му като лост, се покатери през парапета. Остави безшумно тялото на палубата.
Като се привеждаше, притича до резервоара с гориво, освободи втората найлонова торба и натисна червения бутон. Преглътна с усилие, провери още веднъж часовника си и пъхна пакета зад стоманения варел.
Обърна се и бързо се промъкна до вратата, водеща към стълбата за трюма. Надзърна вътре, като държеше пистолета си напред. Нямаше никого. Отвори вратата докрай и се спусна по слабо осветените стълби в трюма. В дъното на коридора имаше метална врата с малко прозорче.
Джак предпазливо влезе в коридора. Наоколо бяха складирани сандъци и рула мушама — потенциални места за засада. Продължи нататък с насочен напред пистолет. И тук нямаше хора. Стигна до вратата, погледна през прозорчето и въздъхна облекчено. Карън беше завързана за малкото легло вътре в помещението.
Бързо набра кода на ключалката и бравата издайнически изщрака. Рязко отвори вратата и се претърколи вътре, готов за засада. Завъртя се с насочен пистолет. Нямаше никаква охрана.
Карън се мъчеше да се освободи. Очите й се ококориха от изненада.
— Джак!
Докато пристъпваше към нея, изведнъж разбра, че в гласа й има не изненада… а страх.
Чу шум зад себе си и рязко се завъртя. Дейвид стоеше на прага с насочен към гърдите му пистолет. Мушамата, зад която се беше крил, сега се бе превърнала в пелерина на раменете му.
— Хвърли оръжието, Къркланд.
Джак се поколеба, но накрая свали пистолета си и го остави на пода.
Дейвид сви рамене под пелерината.
— Ритни го към мен.
Вдигнал ръце, Джак с неохота се подчини.
— Толкова си предвидим, Джак. Вечно се правиш на герой. — Дейвид влезе в стаята. — Знаех как да те накарам да дойдеш тук. Всичко е въпрос на примамка. Но трябва да призная, че не си изгубил форма. Успя да се промъкнеш покрай хората ми, без да те усетят. — Той вдигна пистолета. — За щастие не се доверявам на никого, освен на самия себе си.