— Но Кендъл е прав — обади се Лиза от края на масата. — Какво ще правим дотогава? Накъде ще тръгнем?
— Натам, откъдето започнахме. Връщаме се на мястото на катастрофата.
— Но защо? — намръщи се Лиза. — Мястото е под усилена военна охрана. Нямаме никакъв шанс да се доберем дотам.
Гласът на Джак бе твърд и непреклонен.
— Защото ако Дейвид е тръгнал нанякъде, то е именно натам.
18.
Тъмни работи
8 август, 01:15.
Оперативният център в Белия дом
Лоурънс Нейф слушаше последните доклади от всеки член на Съвета на началник-щабовете. Новините бяха мрачни. Китайският флот и авиация държаха американските сили притиснати до стената.
Думата взе началник-щабът на Военноморските сили:
— След земетресенията базите по цялото Западно крайбрежие все още са в ужасно състояние и това не дава възможност за поддържане на продължителен конфликт в другия край на Пасифика. Самолетоносачът „Ейбрахъм Линкълн“ и бойната му група са тръгнали към зоната на военните действия от Индийския океан. Но са му необходими дни, за да стигне до местоназначението си.
— Какво искате да кажете с това? — попита Нейф. Изтощението го бе направило още по-раздразнителен.
— Бием се с една ръка, завързана за гърба ни, сър — отговори Ханк Райли, командващ корпуса на морските пехотинци. — Снабдителните ни линии през Пасифика са, меко казано, слаби. След приливните вълни Хонолулу все още е потопен под цял метър вода. Военновъздушните му бази…
— Вече чух това от началник-щаба на Военновъздушните сили — сърдито каза Нейф. — Искам отговори, алтернативи…
Председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Хикмън стана от мястото си.
— Остава една-единствена възможност, която не сме обсъждали.
— И каква е тя?
— Както вече се спомена, ние се бием в тази война с една вързана ръка. Можем да променим това.
Нейф се изправи в креслото си. Ето какво искаше да чува — отговори, а не проблеми.
— Какво предлагате?
— Тактически ядрен удар.
Из Оперативния център се разнесе шепот. Нейф стисна колене с ръцете си. Вече бе обсъждал тази възможност с Никълъс Ружиков по-рано през деня. Опита се гласът му да прозвучи развълнувано.
— Формулирали ли сте плана? Генералът кимна.
— Разбиваме блокадата по най-решителен начин. Изненадващ удар. Само по военни цели.
Нейф присви очи.
— Продължавайте.
— От две подводници клас „Охайо“, базирани до Филипините, нанасяме удар върху три критични зони с ракети „Трайдънт Две“. — Генералът посочи целите на картата. — Така ще бъде разбит тилът на блокадата. Китайците ще бъдат принудени да се оттеглят. Но което е по-важно — ще разберат колко сериозно сме решени да защитим интересите си в региона.
Нейф погледна към Никълъс Ружиков. Шефът на ЦРУ му бе предложил подобен сценарий. Ясно беше, че влиянието и пипалата му са стигнали чак до Съвета на началник-щабовете. Нейф се направи на дълбоко замислен, играейки ролята на загрижен патриций.
— Ядрен удар — поклати глава той. — Тъжен е денят, в който китайците ни принудиха да стигнем дотам.
— Да, сър — съгласи се генералът и леко склони глава.
Нейф въздъхна, сякаш е претърпял поражение.
— Но колкото и да е трагично, не виждам друг избор. Пристъпете незабавно към изпълнението на плана. — След внимателно изчислена пауза се изправи на крака. — И нека Бог да прости на всички ни.
Обърна се и се насочи към изхода, следван плътно от агентите на тайните служби.
Не след дълго Никълъс Ружиков го настигна по коридора. Нейф си позволи да се усмихне.
— Добра работа, Ник. Наистина добра.
11:15.
„Дийп фатъм“, Централен Пасифик
Лиза откри Джак на носа, вперил очи в хоризонта. Небето бе покрито с тънки тъмносиви облаци и постоянна мъгла, през която не можеше да пробият дори лъчите на обедното слънце. Беше с обичайните си червени гащета и широка разкопчана риза.
Елвис седеше до него и се подпираше в крака му. Лиза не можа да потисне усмивката си при тази проява на вярност и привързаност. Джак разсеяно почесваше кучето си зад ушите.
Лиза тръгна към него, завладяна от непреодолимото желание да изтръгне от гърдите му онова, което го болеше.
— Джак…
Той се обърна към нея, трепна от болка и докосна с пръсти превръзката си.
— Да?
Тя застана до него и се подпря на парапета. Моментът на уединение бе отминал и Елвис се принуди да се свие на кълбо на едно малко по-слънчево местенце на палубата.