Известно време Лиза мълчаливо наблюдаваше морето.
— Джак, защо правим всичко това?
— Какво искаш да кажеш?
— Кристалът е у нас. Миюки твърди, че е близо до разчитането на писмеността. Защо просто не се притаим, докато не получим отговорите, а след това да предадем цялата история на „Ню Йорк Таймс“ например?
Джак силно стисна парапета.
— Ако го направим, Дженифър ще бъде мъртва преди още кървата страница да е излязла от печат.
Лиза мълчаливо се взря в него, като се опитваше да види дали е разбрал грешката на езика си. Но той просто продължи да гледа към морето.
— Дженифър ли?
— Какво?
— Каза, че Дженифър ще бъде мъртва. Джак най-сетне я погледна. На лицето му бяха изписани болка и объркване.
— Знаеш кого имам предвид — промърмори той, като се мъчеше да омаловажи думите си.
Лиза го хвана за ръката.
— Тя не е Дженифър.
— Зная! — рязко отвърна Джак.
Понечи да се обърне, но Лиза го задържа.
— Разкажи ми, Джак.
Той въздъхна, но раменете му останаха напрегнати.
— Животът на Карън е в опасност заради мен… Избягах и я оставих в ръцете на оня луд.
— Но знаеш защо си го направил. Карън е била права. Ако беше останал, и двамата щяхте да бъдете убити. Ако е толкова силна, колкото казваш, ще оцелее.
— Само докато му е нужна на копелето. — Джак се извърна. — Трябва да се опитам да я спася. Не мога само да бягам.
Лиза леко го докосна по рамото.
— Джак, откакто те познавам, ти винаги си бягал. От Дженифър, от катастрофата на совалката, от миналото. Защо спираш точно сега? Какво означава тази жена за теб?
— Не… не зная — Джак помръкна и наведе глава надолу към вълните. После отново погледна към Лиза. — Но бих искал да разбера.
Тя го прегърна през кръста.
— Това исках да чуя.
Облегна глава на рамото му и се опита да преглътне мъката и болката си. Джак най-сетне бе отворил сърцето си — дори съвсем малко — за някоя жена… и това не бе тя.
Той я прегърна през раменете и я притисна до себе си, очевидно усетил тъгата й.
— Съжалявам.
— А аз не, Джак. Но, за Бога, избрал си страхотно време да се влюбиш.
Той се усмихна и я целуна по челото. Стояха така прегърнати, докато през отворената врата не надникна Мваху.
— Миюки казва идвате! Джак се отдръпна от нея.
— Да не би да е превела надписите? Мваху развълнувано кимна.
— Идва!
Лиза последва Джак, който тръгна след тъмнокожия островитянин. Миюки си беше устроила същинска компютърна станция върху голямата маса в лабораторията на Робърт. Около нея бяха разпръснати разпечатки, написани на ръка бележки и чаши за кафе.
Японката вдигна поглед от листа, който четеше. Беше разтревожена.
— Успя ли? — попита я Джак.
Тя кимна и започна да подрежда листата.
— Гейбриъл успя. Но помощта на Мваху бе жизненоважна. Благодарение на познанията му за някои от символите Гейбриъл успя да състави целия речник. Преведе всичко — книгата от гробницата, надписа върху обелиска, дори надписа в пирамидите в Чатан.
— Страхотно! И какво научи от тях? Тя се намръщи.
— Оказва се, че надписът върху обелиска съдържа предимно молитви към боговете за добра реколта, плодородие и разни такива неща. — Миюки измъкна една страница и зачете: — „Нека слънцето изгрее над празните полета и ги направи плодородни… нека утробите на нашите жени натежат с деца, многобройни като рибата в морето.“ — Не е от голяма полза — вметна Джак.
— Другите надписи обаче са по-интересни. И двата описват едно и също нещо. Древен катаклизъм. Джак взе лежащата на масата книга.
— Карън спомена за нещо подобно. За континент, потънал след страшна катастрофа.
— Права е.
Той повъртя книгата в ръце.
— Какво се казва тук?
Миюки беше мрачна.
— Оказва се, че това е дневникът на Хорон-ко.
— Наш най-древен учител — добави Мваху.
Миюки кимна.
— Разказва, че неговият народ е кръстосвал целия Пасифик някъде преди десет-дванадесет хиляди години. Макар че били номади, родината им била голям континент насред океана. Живеели в малки крайбрежни села и градчета. Един ден от вътрешността на континента се върнал ловец, който донесъл „парче от слънчева магия“. Магически камък, който светел и блестял. Хорон-ко разказва надълго и нашироко как благодарение на този дар народът му можел да накара камъните да летят.
— Кристалът! — каза Джак.
— Именно. Изкопали и други кристали… всички на същото място, дълбоко във вътрешността на континента. От тях изработвали инструменти и култови предмети.
— А какво казва за свойствата на кристала?