11:45.
Базата „Нептун“
Подводницата се спускаше към подводната изследователска станция. Седнала на задната седалка, Карън гледаше прехласната. След Двадесетминутното спускане във все по-сгъстяващия се мрак базата се бе появила под тях като изгряващо слънце, осветена от външните прожектори и горящи с жълта светлина илюминатори. Почти забрави за положението си, омаяна от величествената гледка.
Подводницата се насочи към пристана под най-долното ниво на станцията. Докато пилотът маневрираше, Карън забеляза приличащи на кутии роботи, мъкнещи кабели и оборудване. Сред тях се движеха и други фигури — хора, облечени в бронирани тежководолазни костюми. Приличаха на астронавти, работещи на повърхността на някаква чужда планета… а ако се съдеше по враждебната среда и странния ландшафт с нападалите стълбове лава, това наистина бе един друг свят.
Една лантерна риба, привлечена от движението, доплува до подводницата. Карън я погледна през дебелото дванадесет сантиметра стъкло — двама пришълци от различни земи си размениха влюбени погледи. След това рибата махна с опашка и изчезна.
От предната част се разнесе приглушеният глас на пилота, който пристъпваше към акостиране и разговаряше със станцията.
Подводницата се издигна нагоре и влезе в пристана през люк с размерите на врата на гараж. Люкът бързо се затвори зад тях и водата беше изпомпала навън. Не след дълго Карън вече беше извън тясната подводница.
Протегна ръце зад гърба си. Пилотът — лейтенант Ролф — и нареди да не мърда и свали белезниците й.
Отвързваха я за първи път от момента на залавянето й. Огледа се, като разтриваше китките си, и бързо разбра причината да я оставят свободна. Къде би могла да иде? По целия свят нямаше по-сигурен затвор от този. Бягството бе немислимо.
В задната част на пристана се отвори врата. Към тях приближи посивял пълен мъж на около шестдесет години. Насочи се право към лейтенанта.
— Защо е всичко това? Нямаше нужда да я сваляте тук. Можеше да ни помага и отгоре. Рисковете…
— Така ми бе наредено, доктор Кортес — отсечено отвърна Ролф. — Пленницата оттук нататък е на ваше разположение.
Кортес направи крачка, за да спре лейтенанта.
— Но защо са тези нови заповеди? Командирът ви сигурно се шегува.
— Четохте докладите. — Лейтенантът се качи обратно на пилотското място. — Ще се върна с командир Спенглър. Отнесете възраженията си към него.
Кортес се обърна към Карън и смръщи вежди при вида на лицето й.
— Какво сте й направили? — Посегна колебливо към подпухналото й око, но тя се дръпна. Кортес се обърна към лейтенанта. — Отговорете, по дяволите!
Лейтенантът избегна погледа му.
— Отнесете се към командир Спенглър — повтори той. Лицето на учения помръкна.
— Елате — рязко се обърна той към Карън. — Ще пратя доктор О’Банън да ви види.
— Добре съм — отговори тя, докато вървеше след него към изхода. Бяха й дали два аспирина и й биха инжекция антибиотик. Беше наранена, но не и осакатена.
Кортес я поведе по стълбата към горното ниво. Набързо й обясни разположението на станцията. Карън слушаше внимателно, силно впечатлена от обстановката. Намираше се на шестстотин метра под водата. Трудно беше да се повярва.
Изкачи се на второто ниво, където мъже и жени сновяха в малки лаборатории. Когато пристъпи напред, всички обърнаха глави към нея. Разнесе се шепот. Знаеше, че не представлява особено привлекателна гледка. — … а в нивото отгоре се намират жилищните помещения. Малко е тесничко, но затова пък с всички удобства. — Кортес се опита да се усмихне.
Карън кимна. От вперените в нея погледи се чувстваше неловко.
Кортес въздъхна.
— Извинете, професор Грейс. Едва ли това е най-приятният начин да се срещат колеги и…
— Колеги ли? — тя се намръщи. — Аз съм пленник, професор Кортес.
Думите й го засегнаха.
— Това няма нищо общо с нашата работа, можете да бъдете сигурна. Командир Спенглър има пълната власт и контрол върху тази станция. А когато сме в състояние на война, нашето мнение не се взима под внимание. Дейността ни тук е засекретена и е въпрос на национална сигурност. Свободите са орязани в името на държавните интереси.
— Това не е моята държава. Аз съм канадка. Кортес се намръщи, сякаш не виждаше разлика.
— Най-добрият начин да не се стига до по-нататъшни… ъъъ… — той изгледа обезобразеното и лице — злоупотреби от страна на властимащите е да сътрудничите. Да работите отвътре. След като всичко свърши, убеден съм, че правителството ще ви намери място.
Дрън-дрън, помисли си Карън. Знаеше къде ще бъде това място — на шест стъпки под земята, застреляна като шпионин. Но нямаше нужда да разсейва заблудите му.