— И какво сте научили досега? — смени темата тя. Той се оживи.
— Доста неща. Успяхме да вземем малка проба от кристала. Още първоначалният оглед даде някои изумителни резултати.
Карън кимна, без да споменава за собствените си открития.
— Но след новите заповеди от Вашингтон всякакви по-нататъшни проучвания се отлагат.
— Нови заповеди ли?
— Военните действия са прекалено близо до нас и Вашингтон е на мнение, че сме силно уязвими. Вчера получихме нареждане да измъкнем кристалния стълб и да го откараме в Съединените щати за по-нататъшно проучване. А сега и тази заповед се променя.
— Какво искате да кажете?
— Първоначалният анализ на седиментите и на океанското дъно сочи, че колоната е просто част от по-голяма конкреция. При това много по-голяма. Все още не сме успели да определим дълбочината и площта й. Проклетото нещо не се поддава на стандартните методи на сканиране. Знаем само, че е огромно. Когато съобщихме във Вашингтон, заповедта се промени. — Той тревожно присви очи. — Вместо обелиска, искат да изгребем целия депозит, ако е възможно.
— И как ще го направите?
Той махна към един от илюминаторите. Карън погледна навън.
В далечината едва можеше да различи високия стълб зад светлините. Обелискът на Джак! Около него работеха хора в тежки водолазни костюми.
— Какви са онези хора?
— Експерти сапьори от Военноморските сили. Смятат да пробият дупка в депозита с помощта на взрив и да разработят мината.
Карън зяпна шокирана.
— Кога започват?
— Утре.
Тя се обърна.
— Но обелискът… надписите… Той също изглеждаше огорчен.
— Зная. Опитах се да ги убедя да бъдат по-внимателни. Целият район е нестабилен. Всеки ден сеизмографите отчитат слаби трусове, а преди два дни имаше много силно земетресение. Но никой не ме слуша. Именно затова — независимо от обстоятелствата около пристигането ви — се радвам, че сте тук. Ако знаехме какво е написано върху обелиска, това би могло да накара правителството да забави малко темпото и да си осигурим време за по-задълбочени изследвания.
Въпреки че не желаеше да помага на похитителите си, Карън си даде сметка, че разрушаването на древния артефакт е още по-голямо зло. Отстъпи назад от илюминатора.
— А ако успея да ви подскажа начин как да разчетете надписа?
Той вдигна вежди, явно заинтригуван.
— Но ще трябва да си имаме доверие — понижи глас тя. Той бавно кимна.
— Имам нужда от компютър и досегашните резултати от проучванията ви върху езика.
Той й направи знак да го последва.
— Рик е археологът в екипа ни — също така тихо каза Кортес. — Все още е на повърхността, но мога да го накарам да прехвърли данните в някоя свободна работна станция.
— Добре. Да се захващаме за работа.
Докато вървяха към свободната секция, Карън обмисляше плана си. Колкото и да и се искаше да заблуди мъжа, нямаше избор.
— Ако ми осигурите интернет връзка, ще ви покажа докъде съм стигнала.
18:45.
„Дийп фатъм“, Централен Пасифик
Джак почука на вратата на Чарли. Никой не бе виждал геолога през целия ден с изключение на Джордж Клейн, а след срещата им историкът се бе заключил в малката корабна библиотека. Двамата очевидно работеха върху нещо, но Джак вече губеше търпение.
— Кой е? — недоволно се обади Чарли.
— Джак. Отвори.
Чу се шумолене и тътрене на крака, след което вратата се отвори.
— Какво?
Джак се вмъкна вътре, без да чака специална покана. Гледката, която се разкри пред очите му, го стресна. Обикновено спретнатата лаборатория на Чарли се бе превърнала в същински хаос. Масата до стената бе затрупана с най-различно оборудване и инструменти. В центъра на целия безпорядък се мъдреше кристалната звезда, закрепена за менгеме. Компютърът чертаеше неразгадаеми графики и таблици. На Джак му се наложи да стъпи върху разпилени купчини списания и научна литература. Някои статии бяха откъснати и окачени на стената.
Сякаш през помещението бе минал истински ураган. А и самият Чарли не изглеждаше добре. Зачервени очи, напукани устни. Дрехите му — торбести гащета и риза — бяха изцапани с мастило, масло и грес. В лабораторията беше горещо и влажно и потта му беше попила на големи петна под мишниците.
Джак забеляза, че единственият вентилатор е изключен, за да се освободи контактът за другото оборудване. Издърпа щепсела, включи вентилатора и го нагласи на максимална мощност.
— За Бога, Чарли, какво правиш? Геологът прокара пръсти през косата си.
— Проучване. Какво друго? — Срита настрани част от разхвърляните списания, затрупали стола, и седна на края му.