Выбрать главу

— Спал ли си, откакто ти дадох това нещо?

— Как бих могъл? Това е изумително! Никога досега не е откривано подобно нещо, сигурен съм. Направих му всички възможни тестове, които мога — масов спектрометър, прогонен магнитометър, дифракция на рентгенови лъчи… Но кристалът не се поддава на анализ. Досега не съм открил атомното му тегло, валентността, теглото — нищо! Не можах дори да стопя проклетото нещо. — Той потупа малката си пещ. — А това бебче развива температура до седемстотин градуса!

— Значи не знаеш какво е това? — Джак се наведе над масата.

— Ами… имам някои теории. — Чарли прехапа долната си устна. — Но искам да ме разбереш. Проучванията ми засега са само предварителни. Много неща са в сферата на предположенията.

Джак кимна.

— Вярвам на интуицията ти. Чарли огледа лабораторията.

— Откъде да започна?

— Например от самото начало.

— Е, в началото е бил Големият взрив… Джак вдигна ръка.

— Не чак толкова назад.

— Историята отива толкова назад. Джак учудено вдигна вежда.

— По-добре да карам стъпка по стъпка. Разказът ти за действието на кристала върху базалта ме накара да се замисля. Опитах да направя същото с други скали. С гранит, с обсидиан, с варовик. Никакъв резултат. Действа само върху базалт.

— Защо?

— Точно това се запитах и аз. Базалтът е втвърдена магма. Съдържа в изобилие не само призматични кристали, но и желязо. Всъщност толкова много желязо, че може да действа като магнит.

— Така ли?

— Спомняш си странната история с намагнитизирането на металните части на Еър Форс 1. Същото става с базалта, когато се намира в близост до енергизирания кристал, който е способен да излъчва странна магнитизираща енергия.

— Но как това магнитизиране води до промяна на масата?

— Масата не се променя. Само теглото.

— Обърках се.

Чарли се намръщи.

— Бил си в космоса.

— И какво?

— В космоса си безтегловен, нали?

— Да.

— Но въпреки това си имал маса, не разбираш ли? Гравитацията е онова, което придава тегло на масата. Колкото по-силна е гравитацията, толкова по-голямо е и теглото.

— Добре, това го разбрах.

— Е, обратното също е вярно. Колкото по-слаба е гравитацията, толкова по-малко е теглото.

Джак започна да схваща.

— Значи кристалът не променя масата на обекта, а въздействието на гравитацията върху него.

— Именно. И намагнитизираният базалт тежи по-малко.

— Но как?

Чарли търкулна парче базалт към Джак. Той го улови. — Знаеш ли изобщо какво представлява гравитацията? — Разбира се. Гравитацията е… ъъъ… ами… е добре де, умнико, какво е?

— Според Общата теория на полето на Айнщайн гравитацията е просто честота.

— Нещо като радиочестота ли?

— Нещо подобно. Честотата на земната гравитация е определена на 1012 херца, което е някъде между късовълновия обхват на радиото и инфрачервените лъчи. Ако успееш да накараш някой предмет да резонира на тази честота, той ще изгуби теглото си.

— И кристалът го прави?

— Да. Кристалът излъчва тази енергия. Той магнетизира желязото в базалта, което кара кристалите да резонират. Вибрирайки с честота, еднаква с тази на гравитацията, скалата губи теглото си.

— И си научил това само за една нощ?

— Всъщност научих го през първия час. Дотук беше лесното. Но разбирането на енергията, излъчвана от кристала — това бе наистина сложната част. — Чарли му се ухили уморено.

— И успя ли?

— Имам своя теория.

— О, значи вече си я скалъпил. Слушам те.

— Това е тъмна енергия.

Джак въздъхна, предусещайки още една лекция.

— И какво представлява тази тъмна енергия?

— Това е сила, описана от космолога Майкъл Търнър в една негова статия във „Физикъл Ривю Летърс“. — Чарли кимна към една от страниците на стената. — След Големия взрив вселената започнала да се разширява във всички посоки. И продължава да се разширява. От последните наблюдения на отдалечени галактики и на яркостта на свръхновите днес се приема, че скоростта на разширяване се увеличава.

— Не разбирам.

— Вселената се разширява все по-бързо и по-бързо. За да се обясни този феномен, е трябвало да се въведе тази нова сила — тъмната енергия. Странна сила, която кара вселената да се разширява чрез отблъскване на гравитацията.

— И ти смяташ, че енергията, излъчвана от кристала, може да е тъмна енергия.

— Това е теорията, която се мъча да докажа. Но тя също така би могла да обясни и субстанцията на кристала. Тъмната енергия е свързана с друга теоретична част от физиката — тъмната материя.

Джак погледна към тавана. Чарли се изкиска.