Джордж вдигна ръка, за да иска думата, но Джак го прекъсна, уплашен, че съвсем ще изгуби нишката на мисълта си.
— Какво общо има всичко това с президентския самолет?
— Ако е минавал оттук по времето, когато кристалът е излъчвал, тъмната енергия би могла да повреди системите му. Аз самият наблюдавах странни изменения, докато експериментирах с кристала — магнитни пикове, електромагнитни удари, дори малки промени във времето, не по-различни от твоите в подводницата. Обзалагам се, че тези изригвания на енергия са влияели върху корабите в района векове наред.
— Ако това е истина. Чарли сви рамене.
— Не претендирам да съм експерт по тъмна енергия… поне засега. Но можеш ли да си представиш катаклизма, станал тук преди хилядолетия? Земетресения, които разкъсват цели континенти. Силни вулканични изригвания. Облаци пепел, обикалящи цялата планета. Наводнения.
Джак си спомни думите от древния текст: „време на мрак“. Прашните облаци предизвикали парников ефект, който довел до разтопяване на ледниците и заливането на опустошените земи.
— На нас ни е лесно — каза Чарли. — Представяш ли си какво е било да живееш по онова време?
— Може и да го видим наистина — рязко каза Джордж. Джак и Чарли се обърнаха към него.
Той вдигна един лист.
— Свързах се с Центъра за космически полети на Маршаловите острови. Изпълних молбата ти, Чарли. На двадесет и първи юли, четири дни преди земетресенията, сателитът Йоко засякъл масивно ИКМ от повърхността на Слънцето.
— ИКМ? — не разбра Джак.
— Изхвърляне на коронарна маса — преведе му Чарли. — Нещо като свръхпротуберанс. Понякога биват изхвърляни милиарди тонове йонизиран газ. На експлозията са и нужни четири дни, за да стигне до Земята и да предизвика геомагнитна буря. Съобразно теорията си предположих, че вероятно се е случило подобно събитие, за да реагира така силно подводният стълб.
Джордж въздъхна.
— Освен това потвърдиха, че епицентърът на трусовете според изчисленията съвпада с мястото, където се намира обелискът. Точно там, където се е разбил и Еър Форс 1.
Лицето на Чарли светна.
— Значи съм бил прав! Не е зле за двудневна работа. Джак се обърна към Джордж. Историкът държеше втори лист и нервно поглеждаше към него.
— Имаш още новини, така ли? Джордж преглътна.
— От Космическия център ми препратиха последните снимки от японския сателит. Преди три дни е имало още едно коронарно изхвърляне на маса. Най-силното регистрирано досега. — Джордж ги изгледа. — Сто пъти по-мощно от предишното.
— Ох, мамка му! — усмивката изчезна от лицето на Чарли. — Кога енергийната вълна ще достигне Земята според НАСА? — Утре следобед. — По дяволите…
— Какво? Какво ще се случи тогава? — попита Джак. Чарли вдигна очи към него.
— Този път не става дума само за трусове и приливни вълни. А за края на света.
19:02
Миюки седеше на работната маса в лабораторията по морска биология. Някъде наблизо се чуваха приглушените гласове на Джак и на двама членове от екипажа, които оживено обсъждаха някакви геоложки въпроси. Хиляди очи се взираха в нея от прозрачните пластмасови буркани, подредени по лавиците и шкафовете покрай стените. Не можеше да се съсредоточи.
Тръсна глава, за да се освободи от дразнителите, и се зае със собственото си проучване. Малко по-рано бе накарала Гейбриъл да издири всички запазени образци на ронго-ронго от Великденския остров и да види дали в тях не се споменава нещо за кристалния стълб или за древния катаклизъм. Нямаше особен късмет. Няколко мъгляви алюзии, но нищо значимо. Зае се да чете платинения дневник.
Монтираният в куфара компютър иззвъня до лакътя й. От малките тонколони се разнесе гласът на Гейбриъл. Беше натоварен да разработи лингвистичен еквивалент на езика, използвайки за основа фонетиката, която бе приел от Мваху. Миюки вдигна глава от листата.
— Извинете за безпокойството, професор Накано. — Какво има, Гейбриъл?
— Получи се обаждане от доктор Грейс. Желаете ли да отговорите?
Миюки едва не падна от стола си. — Карън? — Бързо се премести пред компютъра. — Гейбриъл, свържи ме веднага! Малката камера над плоския монитор примигна. Безразборните пиксели на екрана бавно оформиха неясно изображение на лицето на приятелката й. Миюки се наведе към микрофона.
— Карън? Къде си? Изображението на Карън трепна.
— Нямам много време. Свързах се с Гейбриъл през интернет адреса ти. Той успя да кодира видеоизображението, но не мога да съм сигурна, че някой няма да го прихване.