Той се колебаеше, Карън погледна надолу към него. — След неотдавнашната демонстрация на кого бихте се доверил — на Спенглър или на мен?
Кортес наведе глава за миг, после се изправи.
— Няма място за сравнение. Елате. Командирът е в каютата си, но заместникът му патрулира. Вървете с мен. Щом сме заедно, не би трябвало да има проблеми.
Той отвори вратата. Карън излезе след него. Макар че нямаше забрана да се движи свободно, когато е под нечие наблюдение, все пак й приличаше на бягство от затвор. Двамата тихо се промъкваха през жилищното ниво, надничаха зад ъгли, затаяваха дъх. Наоколо нямаше никого.
Стигнаха до стълбата за долното ниво и Кортес слезе първи. Направи й знак, че всичко е чисто и може да го последва. Люкът зад нея се затвори със съскане. Двамата безшумно отидоха до малката секция, която й бе отделена.
— И сега какво? — попита Кортес и огледа мястото.
Карън му посочи стола, а самата тя остана права.
— Цялата информация е записана.
Тя се пресегна и активира диска. Данните потекоха по екрана. Ориентира го в информацията, показа му текста от платинената книга и обясни къде и при какви обстоятелства беше открита. Предаде му сбита версия на онова, което бяха постигнали с Джак.
След малко Кортес я спря с ръка. Наведе се напред и пръстите му полетяха по клавиатурата, като извикваха прозорец след прозорец. По-голямата част от данните бяха прекалено технически за Карън, но Кортес направо ги поглъщаше.
— Този Чарлз Мълиър е изумителен учен. Да открие толкова много неща за кристала за такова кратко време… Невероятно! Но това съответства на резултатите от първоначалните ми тестове.
Той продължи да изучава текстове и графики. Карън наблюдаваше как изразът на лицето му постепенно преминава от изумление в ужас. Накрая Кортес се облегна назад и свали очилата си.
— Знаех си, че трябва да подходим по-предпазливо. Лудост е да си играем със сила с подобни размери.
Тя клекна до него.
— Ще го предадете ли на някого, който би ви изслушал? Остават ни само петнадесет часа, преди слънчевата буря да достигне Земята.
— Да, разбира се. На приятели в Лос Аламос и Националната лаборатория „Лоурънс Бъркли“. Има начини да се заобиколят обичайните правителствени канали.
У Карън се зароди искрица надежда.
— Има ли още данни? — разтърка очи Кортес.
— Не знам. Това е всичко, което ми изпратиха. Но мога да разбера.
— Как?
Тя набра кода на Гейбриъл. Почти незабавно от колонките се разнесе глас:
— Мога ли да ви помогна, доктор Грейс?
— Кой е този? — попита Кортес.
— Никой… наистина никой. — Карън насочи вниманието си обратно към компютъра. — Гейбриъл, трябва да се свържа с „Дийп фатъм“.
— Разбира се. Веднага.
В ъгъла на екрана се отвори прозорецът на видеовръзката. Образът трепна и се появи лицето на Миюки.
— Карън?
— Доктор Кортес е с мен. Готов е да помогне.
Миюки изчезна от обхвата на камерата и след малко се появиха Джак и Чарли. Представиха се бързо.
— Имате ли някакви препоръки? — попита Кортес. — Ще предам информацията на подходящи хора, но после какво? От наличните данни мога само да заключа, че трябва да намерим начин да попречим ударът на слънчевата буря да достигне до основните залежи. Това ни оставя малко възможности.
Джак кимна.
— Вече обсъждахме въпроса. Най-лесният метод е да се екранира колоната. Да се закопае или да се постави в оловна кутия… нещо подобно. Не знам дали някое от двете е изпълнимо за такъв кратък срок. Ако не може да стане, тогава трябва да рискуваме и да насочим експлозивите така, че да отделят стълба от основата му.
Кортес се намръщи.
— Но кинетичната енергия от взрива…
— Знаем, но както казах, това е втората възможност. И все пак тя е по-добра от нищо, защото след това ни остава само едно.
— И какво е то?
— Целувка отзад за сбогом. Лицето на Кортес помръкна.
— Ще продължа да работя с кристала, може и да измисля нещо… — наруши тишината Чарли, но не изглеждаше особено обнадежден.
— Остава само едно препятствие — продължи Джак. — Спенглър. Не мога да рискувам Карън да остане там повече от необходимото. Ако Дейвид научи, че действате зад гърба му, животът й няма да струва и пукнат грош. Тя трябва да се махне оттам, преди Спенглър да разбере какво правим.
Кортес се намръщи.
— Това няма да е лесно. Утре сутринта ще евакуират станцията от съображения за сигурност, преди да взривят експлозивите. Вече проверих разписанието. Двамата с Карън ще напуснем последни заедно със Спенглър.
Карън се премести пред камерата.
— А след днешния инцидент не вярвам утре Спенглър да ме остави и секунда без наблюдение.