— Тогава пак вие трябва да ни помогнете, професор Кортес. Корабът ми е на половин ден път от вашия периметър. Когато се доближим достатъчно, ще се спусна с моята подводница. Ще трябва да координираме действията си така, че да измъкнем Карън изпод носа му.
— Ще направя всичко възможно. Ще обясня на доктор Грейс това, което знам за „Нептун“, и ще измислим някакъв план.
Джак кимна.
— Ще се свържа с вас, преди да тръгна.
Някъде зад Карън се затвори люк. Двамата с Кортес подскочиха.
— Някой идва — изсъска Карън и обърна лице към екрана. — Трябва да се изключваме.
Джак я погледна.
— Ще се видим утре.
Карън докосна екрана и връзката прекъсна.
Кортес извади DVD диска и го прибра в джоба си.
— Ще се свържа веднага щом ви отведа в каютата ви. Утре ще настъпи същински нов ден. Ще преодолеем това — и вие, и светът.
Карън се усмихна, залята от вълна надежда. Спомни си последните думи на Джак. „Ще се видим утре.“ Смяташе да го накара да спази обещанието си.
22:55
— Прав бяхте, сър — каза Ролф и свали слушалките.
Дейвид също свали своите. С помощта на Джефрис от повърхността двамата бяха подслушали тайната връзка с кораба на Къркланд. Дейвид яростно запрати слушалките в стената на каютата.
— Копелето още е живо. Следващия път ще се погрижа да натикам граната в задника му. Да съм сигурен, че ще си остане мъртъв.
— Да, сър. Какво ще наредите?
Дейвид се облегна назад в стола и скръсти ръце на гърдите си. Беше чул само последната част от разговора. Джефрис, специалистът по комуникациите в групата, държеше под око канала и беше разбрал за осъществяването на връзката, но тя бе кодирана много хитроумно. Когато Джефрис се справи, разговорът приключваше. Въпреки това Дейвид чу достатъчно. Групата планираше да саботира станцията и да освободи жената.
— Сър?
Дейвид се изкашля и оформи плана.
— Ще си мълчим. Нека си помислят, че са спечелили. — А кога ще действаме?
— Когато разберем, че Къркланд е тръгнал насам. Щом се отдалечи от кораба си. Сам. — Той стана. — Тогава приключваме играта. Превземаш кораба, прекъсваш комуникациите му и оставяш Джак на мен. Щом жената е при мен, той ще дойде.
Ролф кимна.
— Много добре, сър. А какво ще правим с Кортес? Дейвид се ухили и свали ръцете си.
— Май довечера ще се наложи да поизчистим къщата.
23:14
Кортес се спускаше на пристанищното ниво и си мърмореше.
Най-долният пръстен бе разделен на три секции — големият пристан, помпената станция е четирите мощни помпи и малката контролна стая със съседните й складови помещения, които наричаха „гаражи“. В момента там се съхраняваха тежководолазните костюми на сапьорите.
Кортес отиде до контролния пулт. Беше напълно автоматизиран. Натискаш един бутон — и цялата процедура по акостирането минава като по учебник. Налягането на пристана се изравнява с външното, след което се отваря люкът, за да могат подводниците да влязат или излязат. После подът се затваряше отново.
Или поне така пишеше в ръководството.
След като бе оставил Карън в каютата й, го информираха за проблем с контролния пулт. Помисли си дали да не прати някой от техниците, но никой не познаваше системите на „Нептун“ по-добре от него. А и след като вече се бе обадил на приятеля си в Лос Аламос, целият кипеше от нерви и енергия.
Приклекна до пулта, извади инструментите си и бързо го отвори. Лесно откри повредата. Съпротивлението на едната от помпите бе изгоряло. Нищо работа. Пристанът можеше да функционира и с останалите три помпи, макар и малко по-бавно.
Проклинайки досадната повреда, провери дали в куфарчето има нужния вид съпротивления и влезе в празния пристан. Двете подводници — „Персей“ и „Аргус“ — в момента бяха на повърхността. Преди утрешната евакуация и двете бяха извадени на сух док за преглед. Пристанът приличаше на голям склад с обрамчени в големи тръби стени.
Кортес се насочи към отсрещния край. Лесно щеше да поправи нещата.
Изведнъж усети, че не е сам. Някакво първично предчувствие за опасност опъна нервите му. Забави крачка, обърна се и видя, че сенките от другата страна на вратата се раздвижиха.
Сърцето му бясно заби.
— Кой е там?
Огледа вратата и малкото прозорче над контролната станция. Никой не отговори. Никой не помръдна. Вероятно му се беше привидяло.
Бавно се обърна и продължи нататък към панела в далечния край на помещението. Нервите му бяха опънати до скъсване. Напрягаше слух да чуе и най-малкия шум. Но не чуваше нищо, освен собствените си стъпки.
Тъкмо стигна до стената, когато през пристана се разнесе метален звън. Рязко пое дъх, шокиран. Сърцето му скочи в гърлото. Обърна се и видя, че люкът на пристана е затворен. Пред очите му колелото се завъртя.