— Адиос, задник!
Джак разбра, че няма да успее да достигне каньона. Бързо се огледа и забеляза голяма скала на върха на хълма. Натисна рязко левия педал и се гмурна стръмно надолу към него.
— Самоубиваш ли се, Джак? Поне умри мъжки!
Погледът му се стрелкаше между торпедото и приближаващата скала. Прехапа устни. В последния миг изхвърли баласта и рязко изви дюзите. Подводницата удари с носа си тинестото дъно пред скалата — и отскочи.
Рязко изгубил тегло, малкият съд прелетя над скалата като гимнастик, полетял от трамплин.
Торпедото не можеше да направи това.
Огромната скала избухна под „Наутилус“. Взривът подхвана кърмата на подводницата и посипа осколки върху долната й част. Замаян, Джак се премяташе в кабината, докато пълнеше резервоарите с вода за баласт. Ударната вълна го отхвърли право към ръба на каньона.
Подобно на оловна тежест „Наутилус“ потъна в цепнатината.
Когато наближи дъното, Джак вдигна носа и задра скалната основа. Обхваналото го смесено чувство на облекчение и радостна възбуда не продължи дълго. Тъмните води отгоре просветляваха. Дейвид се втурна след него с по-бързата си подводница.
Джак погледна данните от хидролокатора. Някаква странна сянка се бе появила далеч напред. Неизвестността го накара да остави светлините включени. Трябваше му скривалище — при това бързо!
Плъзна се по плавната крива на каньона и забеляза аномалията. През каньона се протягаше скална арка — висок и тесен каменен мост.
Мина под него. Беше прекалено тесен, за да го скрие, но му хрумна идея. Намали скоростта и се спусна върху тинестото дъно.
Време беше да изравни неизвестните.
Оперативният център В Белия дом
Лоурънс Нейф стоеше пред компютърната карта, заемаща срещуположната на входа стена на залата. Зад него се бяха събрали целият Съвет на началник-щабовете на Въоръжените сили, правителството и шефовете на тайните служби. Малкият остров Окинава гореше в червено. Унищожен. Стотици хиляди убити за част от секундата.
— Трябва да изберем цел, господин президент — обади се зад гърба му министърът на отбраната. — Бързо и сурово отмъщение.
Нейф отстъпи назад и се обърна.
— Пекин.
Мъжете около масата го гледаха безмълвно.
— Изпепелете го до основи.
08:55.
„Персей“
Легнал по корем в продълговатата капсула, Дейвид се носеше по кривата. Потта се стичаше по лицето му и влизаше в носа и устата. Не си направи труда да я избърше. Не смееше да пусне управлението нито за миг. Навигационният дисплей блестеше върху конусообразния полиакрилен нос. Данните от хидролокатора се наслагваха върху реалната картина на терена.
Дейвид излезе от завоя и забеляза жертвата си. Усмихна се. Все пак копелето не се бе отървало от взрива невредимо.
Под извисяващата се каменна арка помръкналата подводница на Джак се разтърсваше и олюляваше. Очевидно беше повредена. Дейвид гледаше как отчаяният й пилот се мъчи да я подкара и вдига облаци тиня и пясък, но без успех. Подводницата продължаваше да затъва. „Като наперено пиле с пречупено крило.“ — Проблеми ли имаш? — обади се по радиото той.
— Върви да си го начукаш!
Дейвид се ухили. Насочи „Персей“ надолу и нагласи светлините си така, че да освети купола на другата подводница. Гледаше как Джак трескаво се мъчи да потегли.
Въодушевен, Дейвид се вдигна малко нагоре и застана над врага си. Плъзна се под арката и нагласи светлините, за да вижда падналия в капан противник. Мисълта да види как Джак се мъчи като обезумял да спаси живота си го изпълваше с трепет и възбуда. Докато бавно минаваше над него, двамата противници се спогледаха.
Джак вдигна очи нагоре, а Дейвид му се ухили надолу.
От това малко разстояние видя в очите на Джак не страх, а задоволство. Той вдигна ръка, махна… и „Наутилус“ се изстреля нагоре.
Хванат неподготвен, Дейвид не успя да се измъкне навреме. Двата съда се сблъскаха. Брадичката на Дейвид се удари в пода. Прехапа върха на езика си. Пред очите му затанцуваха искри и устата му се напълни с кръв.
За миг куполът на Джак се изравни с носа на „Персей“. Двамата бяха на една ръка разстояние, но недосегаеми един за друг.
Джак му се ухили.
— Време е да изравним играта, копеле.
Дейвид погледна навигационния дисплей. Изведнъж разбра капана. Но вече бе късно.
Гърбът на „Персей“ се удари в каменната арка. От устата на Дейвид се изсипаха проклятия. Със зловещо скърцане на метал торпедната установка се заби в скалата. Едно от торпедата се активира, полетя през каньона и се взриви далеч в стената му. Установката се счупи и потъна надолу.