— Какво по…
Погледна към краката си и думите умряха непроизнесени. На светлината на червения маяк видя голямо смукало с размерите на чиния. Едно дълго пипало се уви около капсулата и го понесе надолу към дъното като хваната на въдица риба.
Гигантска сепия!
Беше чел доклада на Джак за битката със същото чудовище. Долепи длани за стъклото, обхванат от паника. Не беше въоръжен. Трескаво огледа водата наоколо. Видя още пипала, които се появяваха и изчезваха на мигащата червена светлина, насочени към жертвата.
Капсулата грубо се разтърси. Дейвид се претърколи и видя огромно черно око, взиращо се право в него.
Тихо изпъшка.
Капсулата се завъртя и окото изчезна. Дейвид се сви. Всичко около него бе само плът и пипала.
Загледан назад, Дейвид изведнъж усети опасността над главата си. Рязко се обърна… и изпищя.
На една ръка разстояние от него се отвори огромна паст, обрамчена с остра като бръснач човка, достатъчно голяма, за да разкъса тънката капсула на две. Все още пищейки от ужас, Дейвид хлътна с главата напред в устата на гладното чудовище. То загриза стъклото по края и подобната на менгеме човка застърга повърхността на мехура.
Дейвид панически се сви в задната част на капсулата. Лакътят му се удари в комуникационната система.
Погледът му попадна върху екрана с размерите на длан. Все още работеше! Можеше да се обади за помощ. Може би бронираното стъкло щеше да издържи достатъчно дълго. Или пък сепията ще се умори да се занимава с костеливата си жертва и просто ще го изплюе.
Хванал се за тази надежда като удавник за сламка, той си наложи да се отърси от паниката, да се концентрира, да запази ситуацията под контрол.
Запълзя на лакти напред към предавателя. Докато се мъчеше да се свърже, през капсулата се разнесе ужасяващо пропукване.
Погледна нагоре. Малки цепнатини плъзнаха по стъклото. „О, Господи… не…“ Той си спомни смъртта на доктор Кортес — смазан, с имплодирал череп.
Чудовището продължаваше да дъвче. Пукнатините го обвиха като паяжина. При огромното налягане тук имплозията бе неминуема.
Дейвид стисна юмруци. Всяка надежда отлетя. Остана едно-единствено желание — за мъст.
Никълъс Ружиков, параноик до мозъка на костите си, бе наредил да се инсталира предохранителна система, в случай че мястото на катастрофата бъде изложено на опасност. Шефът на ЦРУ не искаше потенциалният източник на мощ да попадне в чужди ръце. По-добре да го няма — бе обяснил той.
Дейвид включи специалния екран и набра кода. Пръстът му увисна над клавиша Enter.
Погледна нагоре. Челюстите на чудовището продължаваха да дъвчат. Появиха се още пукнатини.
Чудовището или налягането… коя ли смърт е по-лоша?
Натисна клавиша.
ПРЕДОХРАНИТЕЛНАТА СИСТЕМА АКТИВИРАНА — светна надпис за част от секундата.
Капсулата се сплеска и изтръгна от него живота преди следващия удар на сърцето.
09:20.
Базата „Нептун“
Седнала до надзирателя си, Карън знаеше, че времето изтича. Слънчевата буря щеше да ги връхлети след по-малко от два часа. Трябваше да се свърже с „Дийп фатъм“ и да им съобщи, че доктор Кортес е убит. Но Ролф ней позволяваше да се отдалечава.
Седеше така със стиснати в скута ръце, когато лейтенантът се наведе над радиото. Получи се обаждане от повърхността. Макар че той шепнеше, Карън успя да различи думите „евакуация“ и „предохранителна“. Напрегна се в опит да чуе още от разговора.
Накрая лейтенантът прекъсна връзката и се обърна към нея.
— Пращат „Аргус“. Напускаме незабавно.
Карън забеляза, че мъжът избягва да я погледне в очите. Лъжеше я — той може би щеше да напусне, но не и тя.
Престори се, че приема обяснението му, и стана.
— Крайно време беше.
Лейтенантът също се изправи на крака. Карън видя как лявата му ръка посяга към ножа, закопчан на бедрото му. Никакви куршуми. Не и при това налягане.
Тя се обърна и забързано тръгна към стълбата, водеща към пристана. Стъпи на нея първа, без да изпуска от поглед противника си.
Той й кимна да слиза надолу. Ръката му се отмести от дръжката на ножа.
Карън бързо прецени. Системите за безопасност й бяха обяснени от Кортес. Всичко бе автоматизирано. За да проработи планът й, трябваше да бъде точна до част от секундата.
Бавно тръгна надолу по стълбата. Ролф я последва, без да се отделя много от нея — както обикновено.
Добре.
По средата на пътя Карън скочи от стълбата и се приземи с глухо тупване. Лейтенантът погледна надолу и се намръщи.