Проснала се на пода на пристана, Карън провери пулса на врата му. Слаб и неравномерен. Дишането му бе плитко. Изправи се на колене, взе малката кислородна бутилка и освободи маската. Завъртя клапана и постави маската върху носа и устата му.
Наведе се над ухото му и прошепна:
— Дишай, Джак.
Сякаш я беше чул някъде дълбоко в себе си. Гърдите му се надигнаха и той пое въздух. Карън разкопча неопреновия костюм.
Джак вдигна ръка и слабо я хвана за китката.
Тя погледна към лицето му и откри, че я гледа.
— Карън… — Гласът под маската бе слаб и пресипнал.
Тя заплака и го прегърна нежно през врата. За миг и двамата останаха неподвижни.
Най-накрая Джак се опита да седне. Карън му помогна. Той махна кислородната маска и бутилката. Цветът на лицето му бе започнал да се възвръща.
— Кажи ми какво става — попита той. Зъбите му тракаха. Тя му разказа. Джак застана на колене и се изкашля дълбоко.
— Какъв е този план на Чарли?
— Не каза точно.
— Типично за него. — Джак се изправи с нейна помощ, като разтриваше ръцете си. — Колко време ни остава?
— Един час.
20.
Прозорец във времето
9 август, 11:05.
База „Нептун“, Централен Пасифик
Джак седеше, увит в топли хавлии. Най-накрая бе започнал да чувства пръстите на краката си. На компютърния екран пред него се появи образът на Чарли.
— Първо ми разкажи за ракетния удар. За какво става дума?
— По радиото от дъното е стартирана някаква предохранителна процедура. Мислех, че ти може би ще знаеш повече по въпроса.
Джак погледна към Карън.
— Не е било оттук — каза тя. — По това време бях с Ролф.
— В такъв случай трябва да е бил Спенглър — навъсено каза Джак. — Последният му опит да ме затрие от оня свят.
— Трябва наистина да те е мразил много, Джак — обади се Чарли. — За да прати междуконтинентална ракета с бойна глава, върху която са написани имената ни…
Джак се опули. Напълно забрави за премръзналите си крайници.
— Колко време имаме?
— Според изчисленията на Гейбриъл — петдесет и седем минути. Една минута след като ни връхлети слънчевата буря.
— Значи дори и да блокираме този обелиск и да спасим света, ще се изпарим в ядрена експлозия — поклати глава Джак.
— Нещо такова — сви рамене Чарли.
Джак замълча, мрачно обмисли ситуацията и въздъхна.
— Майната му! От героите не се очаква да живеят вечно. Що за нов план си измислил, Чарли?
— Това е изстрел от далечно разстояние, Джак.
— Като имам предвид сегашното състояние на нещата, готов съм да поема всеки проклет риск.
— Щеше ми се да можех да сверя изчисленията си с доктор Кортес.
— Е, ако нямаш масичка за спиритически сеанси някъде около теб, забрави. Така че изплюй камъчето. Що за план си съставил?
Чарли стана мрачен.
— Ти ми даде идеята, Джак. Ще пренатоварим пилона с енергия.
— Да се опитаме да направим късо ли?
— Не точно. Ако го пренатоварим с добре изчислено количество енергия, която пулсира с точно необходимата честота, бихме могли да отчупим кристала без ответна кинетична реакция. Все едно да строшиш кристална чаша, като изсвириш правилната нота.
— И ти знаеш коя е тази нота ли? Чарли кимна.
— Мисля, че да. Трудното беше да намерим начин да изсвирим нотата. Енергията трябва да бъде прецизно насочена и да се подава в продължение на три минути.
— Да не би да си се сетил как?
— Надявам се — въздъхна Чарли. — Точно върху това работихме с Гейбриъл, откакто ти тръгна… и няма да ти хареса, Джак. За подобен тип енергия ще ни трябва лъчево оръжие.
— И как ще се доберем до подобно нещо?
Чарли го изгледа така, сякаш вече би трябвало да знае отговора.
И изведнъж му просветна. Скочи на крака.
— Чакай… да нямаш предвид „Спартак“?
— Гейбриъл се добра до спецификациите му. Би трябвало да свърши работа.
— Какво представлява този „Спартак“? — прекъсна ги Карън.
Джак отново се отпусна на стола.
— Военен сателит. Същия, който извеждах в орбита, когато се повреди „Атлантис“. Оборудван е с експериментално оръжие, изстрелващо лъч елементарни частици. Проектиран е да поразява цели от космоса. Самолети, ракети, кораби, дори и подводници. — Джак се обърна към екрана. — Но той не работи, Чарли.
Чарли поклати глава…
— Не работят само навигационната система и системата за проследяване — което, разбира се, го прави неизползваем за правителството. За да работи, ще им трябва оператор, който да виси там горе и да се прицелва ръчно. — Чарли помълча. — Но за щастие ние разполагаме с такъв оператор.