Безнадежден, уплашен глас прошепна в ухото му:
— Джак…
Гледаше, съзнавайки, че от смъртта го делят само мигове, и изведнъж долови някакво движение. Обърна се и затърси през прозорците на шлема си.
И ги видя!
Гледаше отразените в сребристите повърхности на близките скали образи на мъже и жени, коленичили с вдигнати към небето ръце. Зад тях прииждаха други. Тълпи облечени в роби и наметала фигури, някои със сложни прически с пера и скъпоценности. Едни носеха пълни с плодове подноси, други караха свине и овце, завързани с кожени върви.
— Господи! — прошепна той.
Огледа се и видя същите образи върху огледалните повърхности — забулени фигури, движещи се по неравната кожа на океанското дъно, начупени образи върху стълбовете от лава, а върху недалечния камък — отражение на висок мъж, коленичил и опрял чело в земята.
Сякаш сребристите повърхности се бяха превърнали в магически прозорци, гледащи към някакъв друг свят.
— Джак, ако ме чуваш, отговори! — Беше Карън.
— Виждаш ли ги? — Гласът на Джак издаваше изумление. Страхът бе изчезнал.
Коленичилият мъж вдигна глава. Беше брадат, с пронизващи очи и силни крайници. Изправи се и излезе от огледалния камък.
Джак ахна, отстъпи назад и опря гръб в обелиска. Навсякъде около него хората пристъпиха напред и излязоха от огледалните си повърхности. Вече чуваше далечни гласове, музика, монотонни припявалия.
Мъжът от камъка вдигна високо ръце и извика ликуващо.
Джак погледна нагоре. Нямаше океан, а само небе. Яркото слънце висеше над главата му, затъмнено от луната. Сведе поглед и видя в далечината обвити в мъгла планини и гъсти гори. И колкото и да бе странно, в същото време усещаше океана, морската база, скалите…
И изведнъж разбра. Това бяха древните, народът, населявал изгубения континент. Надзърташе в техния свят.
Карън прошепна в ухото му. Гласът й едва се чуваше от засилващите се песни и молитви.
— Виждам… виждам хора около теб, Джак.
Значи не бе само плод на въображението му! Джак пристъпи напред, за да види чудото по-добре. В същия миг високият мъж рухна на колене пред него с възторжено изражение на лицето. Гледаше право към Джак.
— Мисля, че и те ме виждат! — потресен, възкликна Джак.
— Но кои са те?
Джак спря и вдигна ръка. Всички мъже и жени на призрачната поляна паднаха на колене и вдигнаха ръце нагоре.
— Това са твоите древни. Същите, които си търсила толкова много години. Гледаме към техния свят през някаква странна пролука във времето. А те гледат нас.
Коленичилият мъж — явно някакъв лидер или шаман — заговори с висок глас. Макар че думите му бяха напълно неразбираеми, очевидно молеше нещо.
На Джак му хрумна идея.
— Карън, още ли имаме връзка с „Дийп фатъм“?
— Да.
— Можеш ли да прехвърлиш думите на този човек на Гейбриъл? Може би ще успее да ги преведе?
— Ще опитам.
Последва дълга пауза. Изумен, Джак се оглеждаше около себе си.
Най-сетне в ушите му прозвуча познатият глас, слаб поради огромното разстояние.
— Ще се опитам да превеждам… но съм едва в началото на фонетичния анализ на древния език.
— Дай всичко от себе си, Гейбриъл.
— Трябва да побързате — обади се Чарли. — Пикът ще настъпи след тридесет и две секунди.
Мъжът в краката на Джак продължаваше да говори. Гейбриъл започна да превежда.
— Нуждата ни е голяма, о, дух на стълба, бог на слънцето! Каква вест ни носиш, та земята се тресе и се изпълва с огън?
Едва сега Джак усети, че земята трепери под краката му. И в същия миг разбра не само къде се намира, но и кога!
В деня на унищожаването на континента.
Разбра каква е и собствената му роля. Спомни си разказа от платинения дневник: „Бог от светлина излезе от своята колона…“ Облечен в бронирания си костюм, окъпан в светлина, самият той бе този бог.
Джак пристъпи напред и вдигна и двете си ръце.
— Бягайте! — извика той, а Гейбриъл успоредно превеждаше. — Време на мрак ще се спусне върху вас! Време на неволи! Водите на морето ще се надигнат и ще погълнат домовете ви. Трябва да сте готови!
Джак видя шокираното изражение на мъжа пред себе си. Беше го разбрал.
— Готови за последния импулс! — извика в слушалките Чарли.
Картината от изгубения континент започна да примигва.
— Построй големи кораби! — нареди бързо Джак. — Съберете стадата си и напълнете трюмовете с плодовете на земята! Спаси народа си!
Шаманът сведе глава.
— Твоят скромен слуга Хорон-ко те чу и ще се подчини.