Тази сутрин обаче беше различно.
Миюки бе облечена в тъмночервена блуза и черни джинси, вече доста позацапани. Абаносовочерната и коса бе стегната в консервативна опашка. Хвана листо спанак от блузата си и го изхвърли с погнуса.
— Ако не беше най-добрата ми приятелка…
— Зная… и ти се извинявам за стотен път — Карън се извърна. — Но нямаше нужда да идваш с мен.
— И да те оставя самичка да скиташ из Наха и да се натъкнеш на кой знае какви негодници? Просто е опасно.
Карън кимна. Последните думи бяха самата истина. Из опустошения град се чуваха сирени. Нощното небе се озаряваше от кръстосващите прожектори на временните лагери. Въпреки полицейския час отвсякъде се чуваха викове и изстрели. Карън не бе очаквала, че ще завари града обхванат от такъв хаос.
— Кой знае що за хора ще ни чакат? — продължи да мрънка Миюки. — Търговци на роби? Контрабандисти на наркотици?
— Просто местен рибар. Само гарантира за него.
— И ти ще се довериш на думата на един изкуфял портиер? Карън извъртя очи. Миюки можеше да пробие дупка и в закалена стомана.
— Само е всичко друго, но не и изкуфял. Щом казва, че рибарят може да ни откара да видим Драконите, значи е така. — Разтвори леко якето си и показа черен кожен кобур.
— А и имам това.
Дръжката на 38 — калибров автоматичен пистолет се подаваше изпод мишницата й.
Очите на Миюки се разшириха и тя пребледня.
— Носенето на оръжие е в нарушение на японските закони. Откъде…
— В моменти като този всяко момиче има нужда от малко повече средства за самозащита.
Карън се прокрадна до края на пресечката и погледна към улицата.
— Чисто е.
Миюки я последва, като се криеше в сянката й.
Карън водеше, едновременно развълнувана и неспокойна. Погледна към небето. След час щеше да е светло. Въпреки полицейския час тя бе твърдо решена да не пропусне срещата. Такава възможност изникваше веднъж в живота.
Преди три години бе дошла тук от Британска Колумбия, за да продължи обучението си в университета в Рюкю и да довърши доктората си върху микронезийските култури. Търсеше следи за произхода и миграцията на ранните полинезийци. Докато учеше, Карън чу за Драконите на Окинава — две потънали пирамиди, открити през 1991 г. недалеч от брега от Кимура Масаки, професор по геология в университета в Рюкю. Той ги бе сравнил с пирамидите, издигнати от древните маи в Централна Америка.
Карън бе настроена скептично до момента, когато видя снимките — две стъпаловидни пирамиди с плоски върхове, издигащи се на двадесет метра над песъчливото дъно. Заинтригува се на мига. Дали не е имало някакви връзки в древността между маите и полинезийците? През изминалото десетилетие продължаваха да се откриват и други потопени структури недалеч от съседните острови, които се простираха на юг до Тайван. Скоро стана трудно да се разделят фактите от измислицата, естествената топография от издигнатата от човешка ръка постройка.
А сега сред рибарите от Рюкю се разпространяваше най-новата вест: „Драконите се надигат от морето!“ Независимо дали бе истина или не, Карън не можеше да пропусне възможността да види пирамидите с очите си. Един местен рибар, когото бяха натоварили да снабдява с медицински принадлежности и други помощи съседните острови, й бе предложил да я откара до мястото. Но смяташе да отплава на разсъмване — със или без нея. Това бе причината за ранното каране на велосипед от университета до покрайнините на Наха, последвано от играта на котка и мишка с полицията и военните патрули.
Карън продължи по улицата. Усещането, че отново се движи, я ободряваше. Утринният бриз разрошваше разпиляната й руса коса. Махна немирните кичури от лицето си и продължи да крачи забързано. Ако ги хванеха, и двете рискуваха да бъдат изхвърлени от университета. Е, може би на Миюки ще и се размине, помисли си Карън. Приятелката и бе сред най-често издаваните и награждавани професори. Радваше се на международна известност и бе първата жена, номинирана за Нобелова награда в областта на компютърните науки. Именно затова Карън не бе възразила, когато Миюки реши да тръгне с нея. Ако ги хванеха заедно, авторитетът и известността на Миюки можеше да смекчи последиците за самата нея. Поне така се надяваше.
Погледна часовника си. Щяха да стигнат точно навреме. Пътищата бяха сравнително чисти. Тази част от града бе леко засегната от земетресенията — изпочупени прозорци, напукани основи и само няколко срутени сгради. Слаби поражения в сравнение с другите квартали, които бяха изравнени със земята.
— Няма да успеем — обади се Миюки и намести чантата с фотоапаратите на рамото си.
Макар че Карън носеше един евтин „Кодак“ в джоба на якето си, Миюки бе настояла за пълно оборудване — цифрови и полароидни фотоапарати, видеооборудване, дори малък Палм-компютър. Всичко това бе натъпкано в рекламна чанта с логото на списание „Тайм“.