— Чудесно — кимна Карън.
Той протегна ръка. Чакаше си парите.
Карън се изправи и измъкна пачка банкноти от вътрешния джоб на якето си. Забеляза, че морякът гледа пистолета й. Добре. Нека нещата да са ясни. Отброи уговорената сума и прибра половината обратно.
— Останалата част ще получиш, като се върнем в Наха.
Лицето на мъжа остана твърдо за миг, след което се свъси. Той промърмори нещо на японски и напъха парите в джоба на джинсите си.
Когато японецът се отдалечи, Карън отново седна на мястото си.
— Какво каза той?
Миюки се беше ухилила до уши.
— Каза, че всички американци били еднакви. Никога не спазват собствените си обещания и не може да им се вярва.
— Не съм американка — остро отговори Карън. Миюки я потупа по коляното.
— Щом говориш английски, имаш руса коса и безразборно пилееш пари около себе си, значи си американка.
Карън направи всичко възможно да се нацупи, но не успя.
— Хайде стига. Щом съм си платила за екскурзията като американка, ще поискам и по-добри места за сядане.
Стана и поведе Миюки към предната част на кораба. Докато отиваха към перилата при носа, гемията заобиколи южния край на Окинава и мина покрай мъничкия остров Токашики Шима. Островите Рюкю се простираха на юг в дъга, която стигаше почти до Тайван. Драконите се намираха недалеч от остров Йонагуни — на цял час път, но въпреки това в рамките на префектура Окинава.
Появи се другият моряк и леко им се поклони, след което остави две малки порцеланови чашки със зелен чай и паничка с кейк на пейката до тях.
Карън благодари, взе чашата си и я обгърна с ръце, за да се стопли. Миюки последва примера й и щипна от края на кейка. Известно време двете безмълвно гледаха как зелените острови бавно се носят покрай тях. Кораловите рифове оцветяваха плитчините в оттенъци на аквамарин, розово и смарагдово зелено.
Накрая Миюки наруши мълчанието:
— Какво всъщност се надяваш да намериш там?
— Отговори. — Карън се облегна на парапета. — Чела си тезата на професор Масаки.
Миюки кимна.
— Че някога тези острови са били част от изгубен континент, който сега е под водата. Доста шантаво предположение.
— Не е точно така. През холоцена — преди около десет хиляди години — морското равнище е било с около деветдесет метра по-ниско. Ако е вярно, тогава много от тези острови са били едно цяло.
— Но въпреки това от собствените си изследвания знаеш много добре, че островите са били заселени само преди около две хиляди години. А не преди десет хиляди.
— Така е. Не казвам, че грешиш, Миюки. Просто искам да видя пирамидите с очите си. — Карън стисна перилата по-здраво. — А ако успея да намеря доказателства за твърденията на професор Масаки? Представяш ли си какви последствия ще има подобно откритие? Ще преобърне цялата историческа парадигма за региона. Ще обедини толкова много коренно различни теории… — Тя се поколеба, след което продължи: — Може дори да обясни тайната на изчезналия континент Му.
— Му ли? — сбърчи нос Миюки.
Карън кимна.
— В началото на двадесети век полковник Джеймс Чърчуърд заявил, че попаднал на табли на маите, в които се говорело за изчезнал континент, подобен на Атлантида, само че в Тихия океан. Нарекъл го Му. Написал цяла поредица книги и есета за него… докато накрая бил дискредитиран.
— Дискредитиран ли?
— Никой не вярваше на прадядо ми — сви рамене Карън. Веждите на Миюки се извиха нагоре и в гласа й прозвуча искрена изненада:
— Прадядо ти!
Карън усети, че се изчервява. Никога не бе споменавала за това някому. Заговори бавно и малко объркано.
— Полковник Чърчуърд е мой прадядо по майчина линия. Когато бях малка, майка ми често ми разказваше за него… дори ми четеше части от дневниците му за лека нощ. Именно те ме запалиха по Южния Пасифик.
— И смяташ, че Драконите могат да докажат лудите идеи на прадядо ти?
— Кой знае? — сви рамене Карън.
— Продължавам да смятам, че всичко това си е чисто гонене на вятъра.
Карън отново сви рамене. Гонене на вятъра ли? Случвало се е в семейството ми, горчиво си помисли тя. Преди двадесет години баща й напусна жена си и малките си дъщери, за да преследва мечтата си за нефт и богатства в Аляска. Повече не чу нищо за него — с изключение на документите за развод, които пристигнаха по пощата година по-късно. След изчезването му лишенията направо изсмукаха живота от дома им. Майка й, останала сама да се грижи за двете си дъщери, вече нямаше време за мечти, захвана се с една тъпа и монотонна работа като секретарка и си уреди още по-монотонен втори брак. Емили, по-голямата сестра на Карън, след завършването на гимназията се премести в затънтеното градче Мууз Джау. Беше бременна с близнаци.