Това му бе струвало всичките спестявания, но накрая „Дийп фатъм“ се превърна в негов дом и свят. През годините успя да събере около себе си група учени и ловци на съкровища. Те станаха неговото семейство.
И сега, дванадесет години по-късно, го бяха призовали да се върне отново в света, който бе оставил зад гърба си.
Вратата изскърца и се отвори. В капитанската рубка нахлу свеж бриз.
— Джак, какво правиш тук?
Беше Лиза. Докторката се намръщи, докато влизаше. Носеше само шорти и горнище от бански и видът й не отговаряше на представата за опитен медик изследовател. Кожата й беше придобила шоколадов цвят, а дългата й руса коса бе съвсем избеляла през месеците, прекарани под яркото слънце. Изглеждаше като момиче от крайбрежието, което търси да се завърти около някой мускулест сърфист. Но Джак знаеше истината. Никъде в открито море не можеше да се намери по-добър лекар.
Лиза задържа вратата, за да влезе още един член на екипажа. Едра немска овчарка се вмъкна в помещението и се настани до Джак, за да си изпроси почесване зад ухото. Кучето бе родено на борда по време на една ужасна буря в Южнокитайско море. Майка му го беше изоставила и Джак пое грижите за него. Това се бе случило преди почти девет години.
— Елвис се тревожеше за теб — каза Лиза, избута краката на Джак от съседния стол и седна.
Джак потупа кучето и посочи към кедровата постелка в ъгъла.
— Лягай — нареди той.
Елвис прекоси помещението и се отпусна на постелката си с дълбока въздишка.
— Като стана въпрос за лягане — обади се Лиза, — сещам се, че би трябвало някой да те е сменил по изгрев слънце! Трябваше да се опиташ да заспиш.
— Не бих могъл да заспя. И реших, че поне мога да свърша нещо.
Лиза бутна пепелника настрана, за да направи място за керамичната чаша, която носеше със себе си. Хвърли поглед върху навигационните уреди. През петте години пътешествия с „Дийп фатъм“ се бе превърнала в доста опитен лоцман.
— Изглежда ще пристигнем на мястото на срещата след по-малко от три часа. — Тя погледна Джак в очите. — Май все пак няма да е зле да поспиш малко. Чака ни тежък ден.
— Да, но трябва да…
— Да отидеш и да подремнеш — намръщено довърши тя. Протегна чашата към него. — Билков чай. Опитай го. Ще ти помогне да се отпуснеш.
Джак се наведе над димящата течност. След пурата миризмата му се стори остра.
— Май ще се въздържа.
Лиза побутна чашата още по-близо.
— Изпий го. Лекарско нареждане.
Джак извъртя очи и пое чашата. Отпи няколко глътки, колкото да я успокои. На вкус чаят бе също толкова гаден, колкото и на мирис.
— Трябва му захар.
— Захар ли? И да разваля лечебните си билки? — Лиза имитира шок и побутна пепелника. — Както гледам, имаш достатъчно лоши навици.
Той отпи още една глътка и се изправи.
— Ще ида при Чарли. Искам да видя как вървят тестовете. Лиза се обърна към него със стиснати устни и суров поглед.
— Джак, Чарли и златото няма да избягат никъде. Иди в каютата си, дръпни завесите и се опитай да поспиш.
— Ама аз само ще…
Тя вдигна ръка. Изражението й омекна, както и гласът и.
— Чуй ме, Джак. Ние знаем много добре кое те прави така нервен. Всички вървим на пръсти около теб.
Той отвори уста, за да протестира.
Лиза го спря с докосване. Изправи се, разкопча ризата му и допря длан в гърдите му. Джак не се дръпна при тази неочаквана проява на близост. Лиза го бе виждала гол много пъти. На такъв малък кораб никой не можеше да се уедини напълно. А и преди години, когато Лиза за първи път се качи на борда, двамата бяха станали нещо като любовници. Накрая стана ясно, че привличането им е повече физическо, отколкото духовно. Без да разговарят за това, постепенно престанаха да се срещат и си останаха просто добри другари. Повече от приятели и по-малко от любовници.
— Лиза…
Тя прокара пръст по ключицата му, после го плъзна надолу през острите косъмчета на гърдите. Усещаше топлия й пръст върху кожата си. Но когато стигна под дясното му зърно, усещането изчезна. Джак знаеше защо. През средата на гръдния му кош минаваха дълги белези. Стари изгаряния. Белезите оставаха бледи на фона на бронзовата му кожа. Безчувствена мъртва плът.
Джак потрепери, когато отново усети докосването на Лиза, този път точно над пъпа си. Пръстът й продължи надолу и захвана ластика на банския. Тя го придърпа към себе си и прошепна:
— Стига, Джак! Миналото не може да бъде променено. Само простено и забравено.
Той меко я отблъсна с ръка и отстъпи. Лесно й беше да го каже — момиче, прекарало безгрижно живота си в Южна Калифорния.
Тя го изгледа. От погледа и личеше, че е малко засегната.