— … три… две…
— Спрете изстрелването! — изкрещя Джак в микрофона си.
— …едно…
Видя как пружините се освобождават и катапултират сателита от трюма. Пружините бяха предназначени да го оттласнат от совалката и да го изведат плавно в определената орбита. Вместо това механизмът засече.
С ужас гледаше забавената като насън картина.
Петтонният сателит се стовари върху вратите на товарния отсек откъм десния борд. Един от слънчевите панели се разби в корпуса на совалката. Вратата на товарния отсек безшумно се огъна. Стотици керамични плочки върху повърхността на совалката се напукаха и се разхвърчаха във всички посоки, подобно на карти за игра под напора на вятъра.
„Спартак“ се завъртя в космоса и се насочи към по-висока орбита.
Видя с очите си кратка експлозия в долната част на сателита, докато той минаваше над главата му. Някакъв малък панел се взриви, когато навигационната система се претовари.
„Спартак“ се понесе в пространството мъртъв.
Часове по-късно Джак седеше на мястото си в средното ниво, облечен в спасителния скафандър. Чу как горе в кабината пилотът и командирът на совалката се съветват с НАСА. Вратата на товарния отсек бе поправена, но загубата на защитните керамични плочки правеше завръщането рисковано.
Планът бе да се стигне колкото се може по-навътре в горните слоеве на атмосферата и да катапултират, ако нещата тръгнат зле. Но новата система за евакуация, инсталирана след трагедията с „Чалънджър“, все още не бе тествана.
По откритата комуникационна линия се чуваха тихи молитви.
Дженифър седеше до него в креслото на специалиста на мисията. Гласът му прозвуча кухо и някак безкрайно далечно, когато се опита да я окуражи.
— Ще успеем, Джен. Чака ни сватба.
Тя кимна и го дари с измъчена усмивка, но не можа да отговори. За нея това също бе първи полет. Лицето й зад шлема оставаше все така бледо.
Погледна встрани. Другите двама астронавти седяха по местата си с превити гърбове и впити в облегалките пръсти. Горе в кабината бяха само пилотът и командирът, който бе настоял екипажът да бъде колкото се може по-близо до аварийния люк на средното ниво.
Полковник Джеф Дюръм направи проверка на уредите и се свърза с Хюстън за последен път преди спускането.
— Тръгваме. Молете се за нас.
Сред пращенето се разнесе глас от Контролния център:
— Бог с вас, „Атлантис“!
След това се удариха в атмосферата. Зад тях се понесоха пламъци. Корабът се тресеше и мяташе на всички страни. Никой не продума, всички бяха затаили дъх.
По челото му изби пот. Температурата се покачваше прекалено бързо и скафандърът не можеше да комленсира. Провери връзката на охладителната система, но тя бе наред. Погледна към Дженифър. Шлемът й бе запотен. Прииска му се да се протегне и да я прегърне. След това чу най-хубавите думи в живота си. Изрече ги пилотът.
— Наближаваме височина осемнадесет хиляди метра! Почти сме си вкъщи, братлета!
По всички канали се разнесоха радостни възгласи.
Преди още ликуването да утихне, совалката рязко подскочи. Земята се завъртя пред очите му, когато корабът се наклони на едната си страна. Пилотът правеше всичко възможно да го изправи, но безуспешно.
Чак по-късно щеше да разбере, че една повредена част от външното покритие е прегряла, прогорила е дупка в хидравличната система и е възпламенила допълнителния резервоар с кислород. Но в момента единственото нещо, което усещаше, бяха ужасът и болката, докато совалката се мяташе в плътните слоеве на атмосферата.
— Пожар в товарния!
Знаеше, че пилотът напразно се опитва да овладее управлението. Последва нов рязък трус.
— Петнадесет хиляди и двеста метра! — изкрещя пилотът.
— Пригответе се за катапултиране! — разнесе се гласът на командира по интеркома. — Декомпресирайте по мой знак!
— Тринадесет хиляди и седемстотин! — викаше пилотът. — Дванадесет хиляди!
Падаха прекалено бързо.
— Затворете визьорите и активирайте аварийния кислород. Джак, отвори предпазния клапан.
Осъзна, че се изправя от креслото със закрепен парашут на гърба си. Заклатушка се през тресящия се отсек и стигна до кутията с Т-образна дръжка. Издърпа дръжката и я завъртя. Клапанът постепенно щеше да декомпресира кабината, за да изравни външното и вътрешното налягане.
— Готови! — нареди полковник Дюръм. — Превключи на автопилот!
Корабът се разтресе още по-силно, Джак полетя нагоре и удари глава в стената. Един от другите астронавти също бе разкопчал колана си и се удари в поддържа щата решетка над него. Шлемът му се разцепи и край ниците на човека се отпуснаха.