— Искат да захапят ръката, която ги храни — обади се Нейф.
— Именно. Докато правителството ни се кланяше до земята на комунистическите лидери, китайците ставаха все по-силни — трупат нови запаси от ядрени оръжия, крадат тайни за междуконтиненталните ракети, увеличават флота си и разширяват морското си присъствие. Само за десет години се превърнаха от поредната комунистическа напаст в заплаха от глобален характер. На това трябва да се сложи край.
Дейвид усети как пръстите му се впиват в облегалките на стола. Не можеше да има по-верни думи от казаните. Кимна отсечено.
— Да, сър.
Ружиков хвърли бърз поглед към Нейф, след което отново се обърна към Дейвид.
— Обществената нагласа обаче не подкрепя подобни действия. Средният американец се интересува предимно от цената на акциите си и от телевизионните програми. Конфронтацията с Китай не е сред приоритетите му. Всъщност обратното е по-вярно. Станали сме самодоволни. Ако искаме да обуздаем тази надигаща се вълна на комунизъм, тогава нагласата също трябва да се промени.
Дейвид кимна в знак на разбиране.
Ружиков го изгледа изпитателно, след което продължи:
— Знаете за мобилизацията, свързана с търсенето на Еър Форс 1.
Дейвид не отговори. Думите на шефа на ЦРУ не бяха въпрос. Разбира се, че знаеше за мобилизацията. За нея се говореше по новините. Целият свят бе вперил поглед в онзи район сред океана. Въпреки това ноздрите му се разшириха. Почти подуши неудобството на шефа си.
— Смятаме, че подобна възможност не бива да бъде изпускана. Така ще имаме шанс да извлечем някаква полза от загубата на президент Бишоп.
— И как точно? — заинтригува се Дейвид.
— Ще се присъедините към спасителния екип на мястото на катастрофата.
Лявото око на Дейвид потрепери от изненада.
— За да помагаме при спасяването?
— Да… но и да помогнете информацията, която идва оттам, да е в наша полза.
— Не разбирам.
— Искаме вината за катастрофата да падне върху китайците — обясни Нейф.
— Независимо какво сочат фактите — завърши шефът му. Дейвид учудено вдигна вежди. Никълъс Ружиков се изправи.
— Ако китайците бъдат обвинени за убийството на президента, обществото ще поиска възмездие.
— И ние ще удовлетворим искането му — добави Нейф.
Дейвид оцени плана по достойнство. Целият свят бе в суматоха след бедствията в района на Пасифика и за подобна промяна не можеше да има по-подходящ момент.
— „Омега“ приема ли мисията? — формално попита Ружиков.
Дейвид се изправи.
— Безусловно, сър.
Нейф прочисти гърлото си, за да привлече вниманието към себе си.
— Още нещо, командир Спенглър. Изглежда там вече има ваш колега. Тюлен… някой, с когото навремето сте работили заедно.
Дейвид отново се почувства така, сякаш всеки момент ще избухне бомба.
— Кой?
— Джак Къркланд.
Дейвид рязко издиша. Едва успя да чуе следващите няколко думи на вицепрезидента. Пред очите му притъмня.
— Знаем, че все още го обвинявате за инцидента с „Атлантис“. Цялата страна оплака смъртта на сестра ви.
— Дженифър — промърмори Дейвид.
Спомни си лицето на сестра си, изпълнена с гордост в деня на старта — първия й космически полет, — а до нея Джак Къркланд, също член на екипажа, изтипосал мазна усмивка на лицето си. Джак бе спечелил мястото на военен в совалката. И двамата с Дейвид се бяха готвили за този полет, но НАСА не допускаше в една и съща мисия да участват роднини — просто в случай че се случи нещо непредвидено. Дейвид затвори очи. Тялото на Дженифър така и не бе открито.
— Съжалявам за загубата ви — обади се Нейф и изтръгна Дейвид от унеса.
Той се изпъна и си върна самообладанието.
— Благодаря, сър.
— Искаме да сме сигурни, че присъствието на Къркланд няма да попречи на мисията ви — обади се до рамото му Ружиков.
— Не, сър. Миналото си е минало. Разбирам важността на мисията и няма да позволя нещо да застане на пътя ми. Най-малко Джак Къркланд.
— Много добре! — Ружиков се обърна към изхода. — В такъв случай съберете хората си. Корабът ви тръгва след два часа.
Дейвид кимна на новия лидер на страната и се завъртя на внезапно вцепенените си крака. Щеше да направи онова, което му бе наредено. „Омега“ никога не се бе проваляла в мисия. Но този път щеше да свърши и една лична работа. Да отмъсти за смъртта на сестра си.
5.
Сърцето на змията
26 юли, 07:20.
Недалеч от остров Йонагуни, префектура Окинава
Карън цъфна на пристанището още по изгрев слънце и се спазари за наема на моторната лодка. Гледаше към морето. Двойката пирамиди лежеше само на двеста метра навътре в океана. След вчерашното откритие тя бе отказала да се върне в Наха. Вместо това, без да обръща внимание на протестите на Миюки, бе наела една рибарска лодка да ги остави в градчето Чатан на брега на остров Йонагуни.