— Трябваше да се върнем в Наха още вчера — каза Миюки, като се мръщеше при вида на лодката. Старият съд от стъклопласт бе доста износен — металните перила бяха огънати и изкривени, пластмасовите седалки — напукани и назъбени по сглобките, но самият корпус изглеждаше достатъчно здрав, за да успее да пресече стотина-двеста метра до пирамидите. — Там можехме да намерим нещо по-добро.
— И да загубим половин ден, докато се върнем — отвърна Карън. — Не мога да си позволя риска Драконите бъдат разбити от иманяри… Ами ако междувременно потънат отново?
Миюки въздъхна. В очите й личеше умора.
— Добре, добре. Но ти ще управляваш.
Карън, която все още кипеше от вълнение въпреки безсънната нощ, кимна и се покатери на кърмата.
Двете с Миюки бяха разговаряли до късно през нощта, а между тях кръстосваше бутилка саке. От мъничкия балкон на хотелската им стая се откриваше чудесен изглед към морето и двата Дракона. Под лунните лъчи забулените в лека мъгла пирамиди меко сияеха, сякаш със собствена светлина. През остатъка от безкрайната нощ Карън многократно ставаше от неудобното легло и се взираше през прозореца, сякаш се страхуваше, че гледката ще изчезне. Но пирамидите си останаха там, в плитчините недалеч от брега.
Още при първите признаци на зазоряване Карън сръчка Миюки да става и я измъкна от завивките. В утринния хлад двете жени прекосиха краткото разстояние до пристанището и уредиха да наемат за цял ден рибарска лодка с мотор. Цената беше безбожна — колкото месечния доход на рибаря. На Карън не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи. Други лодки просто нямаше.
Застана зад руля, докато Миюки поемаше въжето от ухиления рибар, доволен от печалбата си.
— Естествено, даваш си сметка, че току-що те ограбиха — каза Миюки.
— Може би — отвърна Карън. — Но бих платила и десетократно повече, стига да съм първата, която ще изследва тези руини.
Миюки поклати глава и се настани на мястото до водача, а Карън натисна газта. Двигателят рязко избоботи. Разнесе се миризма на изгоряло гориво. Миюки сбърчи нос.
— Това си е чисто пиратство.
— Не се бой, ако се появят и други пирати…
Карън потупа якето си, под което криеше 38 — калибровия автоматичен пистолет.
Миюки драматично изстена и потъна в седалката си. Карън се усмихна. Въпреки протестите на приятелката си тя бе забелязала пламъчето в очите й. Строгата сериозна японска професорка тайничко се наслаждаваше на авантюрата. Миюки бе имала предостатъчно възможности да се върне в университета, но въпреки това остана. Именно в това бе разковничето на приятелството им. Миюки укротяваше по-буйните й изблици, а тя на свой ред вливаше малко свежа жилка в монотонното ежедневие на компютърната специалистка.
Щом се отдалечиха от кея, Карън увеличи скоростта. Воят на двигателя огласи утрото. Щом заобиколиха вълнолома, се появи останалата част от древния град, пръснат по цялото водно пространство и изпълващ морето пред тях. Двете гледаха мълчаливо, докато моторницата подскачаше върху вълните. Зад тях крайбрежното градче се смаляваше все повече и повече и се стопяваше в утринната мъгла, спуснала се върху острова и морето около него.
Най-накрая слънцето се показа зад хоризонта и озари с розов блясък руините.
— Кой ли е построил този потънал град? — запита се гласно Карън.
— Точно в момента ме е грижа единствено за моя град и за лабораторията ми — отвърна Миюки и направи жест към развалините. — Миналото си е минало.
— Но чие минало? — продължи Карън с почуда и благоговение.
Миюки сви рамене, порови в чантата си и измъкна Палм-компютъра. Намести се удобно и започна да натиска малкия дисплей с електронната писалка.
— Какво правиш?
— Свързвам се с Гейбриъл. Искам да съм сигурна, че в лабораторията всичко е наред.
От малкото преносимо устройство се разнесе тих синтезиран глас:
— Добро утро, професор Накано!
Карън се ухили.
— Вие двамата май вече трябва да се замислите за сериозно обвързване.
Миюки само я изгледа намръщено и продължи да работи.
— Вече съвсем сте затънали — подразни я Карън.
— А пък ти ревнуваш.
— От някакъв компютър?! — изсумтя Карън.
— Гейбриъл е повече от компютър — възрази Миюки с напрегнат глас.
— Знам, знам — вдигна ръка Карън, за да прекъсне тирадата. Гейбриъл бе невероятно сложен изкуствен интелект, проектиран и патентован от Миюки. Разработването на теоретичната основа на алгоритмите й бе донесло Нобеловата награда. За последните четири години тя бе превърнала теорията в практика. Резултатът бе Гейбриъл, кръстен на един от архангелите. — Как се справя?