Шумът от двигателя подплаши ято жерави, които се вдигнаха във въздуха. Костенурки, излезли да се пекат върху стъпалата, цопнаха във водата. Карън обиколи пирамидата. От другата страна се появи вторият Дракон. Беше досущ като първия — с тази разлика, че върху плоския връх нямаше и следа от храм.
— Да погледнем по-отблизо.
Карън насочи моторницата към първата пирамида и доближи най-долното стъпало. Малкото базалтово стълбче на североизточния ъгъл бе идеално място за акостиране.
— Дръж руля — каза Карън и спря двигателя.
Вълните люлееха лодката. Карън хвана въжето на кърмата, качи се на перилата и със засилване скочи над водата. Приземи се на стъпалото и се подхлъзна на водораслите.
— Внимавай! — извика Миюки, докато Карън размахваше ръце, за да запази равновесие.
Когато стъпи здраво на крака, Карън отметна няколко кичура от очите си и се ухили.
— Права и читава.
Този път с повишено внимание пристъпи към високия около метър стълб с въжето в ръце. Когато се наведе да завърже лодката, видя, че стълбът всъщност е статуя на облечен в роба човек. Пясъкът и водата бяха заличили всички детайли, дори очите не бяха нищо повече от две плитки вдлъбнатини.
Карън издърпа въжето, докато лодката не се удари в долното стъпало, и го завърза здраво за основата на статуята.
— Ще ми помогнеш ли? — помоли Миюки и протегна чантата, пълна с фотографска техника.
Карън я пое, за да може дребната професорка да прескочи перилата.
Миюки направи кисела физиономия, когато петата й потъна в нещо лигаво и жвакащо.
— Дължиш ми чифт обувки, да знаеш.
— Чисто нови „Феррагамос“, обещавам ти — саркастично отговори Карън. — Направо от Италия.
Миюки се усмихна за миг, но все още отказваше да признае, че страшно се забавлява от приключението.
— Е, тогава май всичко е наред.
— Хайде. Искам да разгледам храма на върха. Миюки погледна нагоре.
— Има много за изкачване.
— Няма да бързаме.
Карън се изкачи на първото стъпало и се обърна да помогне на Миюки. Тя обаче бутна ръката й и се изкатери сама. Но щом стъпи на стъпалото, хвана с два пръста някакво дълго водорасло от глезена си и го изхвърли настрани с погнуса, като гледаше укорително към Карън.
— Добре де, значи ще идем и до „Нордстром“ и ще ти купим нов костюм.
Това вече предизвика истинска усмивка.
— Нови обувки, нов костюм. Хм, да продължаваме тогава. Преди да сме приключили, ще си сменя целия пролетен гардероб.
Карън я потупа по ръката и продължи нагоре, но скоро се озова далеч пред приятелката си. На половината на пътя спря и докато изчакваше Миюки, се загледа в ширналия се под нея потънал град. Слънцето вече бе изгряло и ослепителното му кълбо висеше над източния хоризонт. Колоните и сградите хвърляха дълги сенки върху синята вода. Оттук можеше да види, че руините се простират на цели два километра, преди да изчезнат в океана. Поразителните размери на града подсказваха за десетки хиляди жители население. „Къде ли са отишли всички те?“ Отстъпи встрани, когато Миюки най-сетне я настигна.
— Остава още малко — увери я тя.
— Всичко е наред — махна с ръка Миюки, като дишаше тежко. — Да продължаваме.
— По-добре си почини — рече Карън, въпреки че изгаряше от нетърпение да се втурне нагоре.
— Щом настояваш…
Миюки седна, без да обръща внимание на водораслите под себе си.
Карън извади бутилка вода и й я подаде. Миюки отвъртя капачката и пи жадно, без да откъсва поглед от панорамата.
— Толкова е голям. Изобщо не бих могла да си го представя.
Карън се настани до нея и също отпи от бутилката.
— Как е възможно всичко това да е останало неоткрито досега?
— Тук е… по-скоро беше твърде дълбоко и имаше коварни течения. Само много опитни гмуркачи можеха да се спуснат до дъното. Но виж сега! Само да се разчуе и тук ще бъде претъпкано от посетители.
— И изпотъпкано — добави Карън. — Сега е най-добрият момент да се проучи градът.
Миюки се изправи.
— Ако си готова, да тръгваме.
— Да починем още малко. Тези руини са чакали векове, за да бъдат открити. Няколко минути повече едва ли са от значение.
Миюки седна отново. Карън също се настани по-удобно. Гледката бе изумителна.
— Благодаря ти за помощта, Миюки. Не бих могла и да си помисля за по-добра приятелка.
— Аз също — с мек глас каза Миюки.
Бяха се срещнали в социалния отдел на университета. И двете бяха неомъжени, на една и съща възраст и работеха в области, в които традиционно доминираха мъжете. Започнаха да излизат заедно — посещения в местния караоки бар, късни вечери след сесиите, ходене на кино в съботите — и станаха близки приятелки.