Выбрать главу

— Казах ли ти какво чух от Хироши вчера? — попита Миюки.

— Не! Не си! — Карън се изправи. Хироши Таката, също преподавател в университета, бе годеник на Миюки, но нейните успехи бяха породили професионална ревност, довела до проблеми във връзката им. Преди две години той внезапно бе развалил годежа и се бе преместил в Кобе. — Копеле! Какво иска?

— Просто се обади, за да ми каже, че той бил добре след земетресенията. Дори не си направи труда да ме попита как съм.

— Да не би да иска да се помирите?

— Как ли пък не! — изсумтя Миюки.

— Май привличаме най-противните мъже — засмя се Карън.

— По-скоро най-безгръбначните.

Карън кимна утвърдително. В Канада бе минала през своята дълга поредица неуспешни връзки — от студени до чисто оскърбителни. Не бързаше да продължи в същия стил. Това бе и една от причините да приеме четиригодишната стипендия в Окинава. Нов град, ново бъдеще.

— И какво мислиш за всичко това? — смени темата Миюки.

— Може ли да е част от изгубената Атлантида на прадядо ти?

— Имаш предвид континента Му? — бавно отвърна Карън.

— Съмнявам се. Пасификът е осеян със стотици други мегалитни паметници — статуите на Великденския остров, каналния град в Нан Мадол, камъните Лате в Гуам, Грамадата в Тонга. Всички те са по-стари от историческите свидетелства за островите. Досега никой не е успял да намери връзка между тях. — Загадката започна да я разгорещява.

— И се надяваш ти първа да го направиш?

— Кой знае какви отговори лежат тук? Миюки я дари с крива усмивка и стана.

— Има само един начин да разберем.

Карън също скочи на крака с подобна усмивка на лицето си.

— И аз така мисля.

Двете продължиха нагоре, без да се разделят, като си помагаха по високите стъпала. Стигнаха до върха за двадесет минути, когато слънцето вече се бе изкачило по-високо. Карън изпълзя първа, като дишаше тежко.

Върхът представляваше една-единствена чудовищно голяма плоча. По повърхността й минаваше дълга пукнатина, която очевидно бе нова — най-вероятно причинена от неотдавнашната сеизмична активност. Карън предположи, че когато са строили пирамидата, плочата е била поставена на върха неповредена. Обърна се бавно. Доколкото можеше да прецени, страните бяха по десет метра. Дебелата цял метър плоча би трябвало да тежи стотици тонове. Как са успели древните строители да я качат дотук?

Миюки се изкатери зад нея и също се огледа бавно във всички посоки. Очите й блестяха.

— Направо изумително.

Карън кимна. Все още бе прекалено зашеметена, за да говори. Отиде до полуразрушения храм в центъра, построен от плочи и базалтови блокове. Можеше да си представи как е изглеждал. Масивна ниска постройка, покрита с плочи. Заобиколи, за да я разгледа от всички страни. Миюки я следваше по петите с видеокамерата в ръце.

Карън огледа внимателно храма. Не беше украсен. Или може би украсата отдавна е била унищожена. Накрая взе решение.

— Влизам вътре.

— Какво? — отпусна камерата Миюки. — Какви ги говориш?

Карън посочи две плочи, които бяха паднали от стените и се подпираха една друга. Между тях имаше тесен отвор, който се спускаше надолу.

— Да не си луда? Не знаеш дали са стабилни тези камънаци! Карън отчупи парче корал, закрепил се между плочите като цимент.

— Щом има корали, значи не са помръдвали от векове. Освен това ще сляза само да хвърля един поглед. Ако има някакви релефи или петроглифи, ще са вътре. Запазени от ерозията. — Свали якето си и се отпусна на колене. — Май ще ми е доста тесничко.

Махна колана, за да не и пречи катарамата, после свали кобура и остави пистолета.

— Фенерчето писалка още ли е в чантата ти?

Миюки измъкна мъничко пурпурно флуоресцентно фенерче. Карън го взе, лапна го откъм дръжката и легна по корем.

— Сериозно ли смяташ да го направиш?

В отговор Карън пъхна глава в отвора, насочила фенерчето напред. Запълзя навътре, като се мъчеше да намери с ръце издатини в камъка, но напредваше предимно с краката. Не обърна внимание на надвисналите отгоре й дебели плочи. Навремето бе влизала в пещери, но никога в толкова тесни процепи. Мъчеше се да диша спокойно и си повтаряше да не спира, а просто да продължава напред.

— И краката ти изчезнаха! — извика й Миюки.

Гласът на приятелката й звучеше приглушено. Тялото на Карън плътно опираше в стените на тунела. Откри, че й е трудно да диша. Стените я притискаха. Беше на ръба на паниката, но я потисна. С няколко бързи плитки вдишвания. Нямаше опасност да се задуши.