— Лиза, ще ми трябва помощта ти да намеря кутиите. — Джак хвърли поглед към компаса. Очакваше, че стрелката ще се движи все така лудо, но не мърдаше и сочеше към полето с отломките. — Май компасът се оправи.
— Добре, тогава какво искаш да правя…
Джак гледаше как стрелката бавно се премества, докато кръжеше около останките.
— Само секунда, Лиза.
Набра скорост и се понесе по ръба на катастрофата. Направи почти пълен кръг, но стрелката продължаваше да сочи към центъра на кръга.
— Не може да бъде!
— Какво става? — попита Лиза. — Проблем ли има? Джак намали скоростта на подводницата и наведе носа и напред. Сви лъчите до тънки копия. Светлината проникна до сърцето на останките. Близо до центъра се издигаше стълб, висок най-малко четиридесет метра… но нещо не беше наред.
Стълбът сякаш светеше.
Джак примигна. Сигурно водата правеше някакви оптически номера.
Придвижи „Наутилус“ напред и за първи път навлезе в гробището. Косъмчетата по врата му настръхнаха. Страхуваше се не от духове, а от нещо далеч по-материално. Косъмчетата по ръцете му също настръхнаха.
По радиото се разнесе гласът на Лиза, но смущения заглушиха думите й. Не беше обикновен шум. Сякаш някой ги бе записал и ги бе пуснал на високи обороти.
— Повторете, база.
Съсредоточи се и едва успя да разбере.
— Сърдечният ти ритъм… пада. Добре ли си?
Джак погледна датчика, който мереше пулса му. Беше съвсем нормален.
— Не разбирам.
И да имаше отговор, той бе погълнат от високочестотни смущения. Джак намали звука — започнаха да го болят ушите. Сигурно на радиото нещо му има, помисли си той и погледна компаса. Продължаваше да сочи към странната колона.
„Проклетото нещо сигурно е магнитно.“ С приближаването по цялото му тяло преминаха тръпки, сякаш някой го бе полял със студена вода. Намали скоростта и увисна до колоната.
Проточи врат и я заразглежда. Тя продължаваше да блести, но не със собствена светлина. Прост оптичен ефект — отражение и пречупване на неговите светлини, подобно на слънчеви лъчи, минаващи през диамант. Макар че бе очевидно от камък, това не беше черна вулканична скала. По-скоро бе от някакъв вид кристал, като кула от кварц, издигната на океанското дъно.
Под нивото на светлините кристалът светеше в мек аквамаринен нюанс, нашарен от рубиненочервени петна. Макар че стълбът бе прав като стрела, Джак имаше чувството, че се намира пред естествено образувание. Творение на природата, а не на човешки ръце. Някакъв естествен феномен, останал до този момент неизвестен. Бяха проучени едва пет процента от дъното на Световния океан и подобни открития — както и стълбовете от лава — се случваха непрекъснато.
Обиколи кристалния обелиск. Връзка все още нямаше и опасявайки се, че видеото не предава, Джак превключи на автономно записване на DVD диск. После обърна подводницата и се върна в края на района на катастрофата.
Засега тази мистерия щеше да изчака. Трябваше да довърши мисията си. Можеше да използва собствените си хидрофони и хидролокатора, за да открие черните кутии на Еър Форс 1. Щеше да е по-трудно, но не и невъзможно. Повредата във връзката сигурно вече беше отстранена.
Щом излезе от района на катастрофата, гласът на Лиза отново се завърна — чист и ясен като планински поток.
— Джак… Какво, по дяволите, става там долу?
— Лиза?
— Джак! — В гласа и ясно се долавяше облекчение. — Ама че си проклето копеле! Защо не ми отговаряше? Всички датчици замръзнаха и видеото не предаваше нищо. Не знаехме какво става.
— Как са показателите сега?
— Ами… чудесно. Всичко е в нормата. Какво стана?
— Не съм съвсем сигурен. Има нещо, което не мога да обясня. Повлия на компаса ми и сигурно е засегнало и вашите уреди.
— За какво става дума? — намеси се Чарли. — Започнах да получавам слаби сеизмични сигнали в момента, когато връзката изчезна. Изкара ми акъла, човече.
— Не зная точно, Чарли. Но съм записал всичко на DVD. Ще ти го покажа, като изляза, но точно сега имам работа за довършване. — Джак отново плъзна подводницата покрай опашката. Вече бе направил пълна обиколка. — Лиза, можеш ли да ме водиш до кутиите?
— Т-точно над тях си. — Гласът на Лиза трепереше. Очевидно все още бе шокирана. — Взимай ги и си разкарай задника оттам.
Джак започна да спуска подводницата.
— Добре.