Карън се изненада от находчивостта й.
— Ами ако отидеш до входа?
Миюки погледна към тунела.
— Може и да стане.
Карън отново забеляза на слабата светлина на компютърния екран змията с рубинените очи върху олтара. Приличаше на изображението върху ръката на мъжа отвън. Дали съществуваше някаква връзка? Но как би могло? Пирамидата е била под водата в продължение на векове.
Миюки се премести по-близко до входа. Карън не се отделяше от нея. Струйката вече бе стигнала до помещението. Карън погледна в тунела и отново видя тубата. Нападателите не се виждаха, въпреки че можеше да ги чуе. Наклони глава и се заслуша. Пееха песен… или може би заклинание.
Потрепери и се обърна към Миюки.
— Побързай.
Приятелката и коленичи в потока леснозапалима течност. Ръцете й трепереха. Легна по корем и протегна компютъра навътре в тунела с надежда да намери връзка.
— Едва виждам екрана.
— Просто опитай. Трябва да…
— Добър ден, професор Накано. — Гласът на Гейбриъл звучеше гръмогласно. Миюки замръзна.
— Гейбриъл?
— Продължавам да събирам и сверявам данните. Мога ли да ви помогна с нещо друго?
Припяването от другата страна на тунела продължи без прекъсване. Не бяха ги чули.
— Можеш ли да засечеш местоположението ни? — Разбира се, сателитната ми навигационна система работи перфектно, професор Накано.
— Тогава се свържи, моля те, с властите в Чатан. Кажи им къде се намираме и че сме нападнати от иманяри.
Преди Гейбриъл да потвърди, припяването отвън внезапно спря. Карън стисна ръката на Миюки да запази тишина. Миюки прибра компютъра и двете се дръпнаха настрани. Карън отново забеляза лицето на същия мъж да се появява в отсрещния край. Този път държеше в ръката си не фенер, а кибритена клечка.
Времето им бе изтекло.
Мъжът драсна клечката в камъка. Появи се малко пламъче. Като държеше високо клечката, човекът отново извика към тях. В думите му прозвучаха нокти на съжаление. След това хвърли клечката в тунела.
Северозападно от атола Еневак, Централен Пасифик
— Въздухът ти е на привършване, Джак — предупреди го Лиза.
Гласът й си оставаше нервен след прекъсването на връзката и възстановяването й. Обаждаше му се почти всяка минута.
— Зная — рязко отговори той. — И аз имам датчици.
Джак работеше с педалите на подводницата и същевременно управляваше механичните ръце. Повлече голямо парче от обшивката. От дъното се вдигна тиня и скри всичко наоколо. Беше сред отломъците вече около час, като пълзеше по сигналите на черните кутии. Пусна парчето изкривен метал и обърна подводницата, за да разчисти облака тиня с помощта на дюзите. Нямаше време да чака да се утаи на дъното.
„Наутилус“ се движеше заднешком, но Джак виждаше как водата пред него се избистря. Остана доволен от резултата, намали скоростта и отново се върна на мястото, където работеше. Наклони подводницата и огледа песъчливото дъно. Дебела морска краставица се търкаляше през разчистения район, понесена от раздвижената вода.
„Хайде, гадино, къде си?“ В същия миг я забеляза — правоъгълен предмет, наполовина заровен в пясъка. Фокусира лъчите върху него и облекчено въздъхна. „Слава Богу!“ Изтри потта от очите си. В тясната подводница бе станало влажно от непрекъснатите му движения.
— Намерих я! — дрезгаво извика той в микрофона.
— Повтори!
— Намерих втората черна кутия.
Подкара подводницата напред и я спусна върху дъното. Пред носа й лежеше характерната оранжево-червена кутия.
Терминът „черна кутия“ бе погрешен. Записващите устройства никога не бяха черни. Джак протегна Титаниевите ръце. Хвана кутията с дясната и внимателно я издърпа от тинята. Повдигна я на нивото на очите си и се ухили. Внезапно му се зави свят от облекчение. Беше успял! Това беше кутията от пилотската кабина на Еър Форс 1.
— Взех я!
— Тогава се разкарай веднага оттам, Джак. След малко вече няма да можеш. Нивото на въглероден двуокис се покачва.
— Добре, мамче — отвърна той, докато проверяваше уредите.
Оставаше му кислород точно колкото да стигне до повърхността — или поне така се надяваше. Направи рязък завой, върна се към мястото, където бе открил първата кутия със записите от полета и я хвана с лявата ръка.
— Взех и двете награди. Качвам се!
Джак се протегна да натисне бутона, с който се изхвърляше баласта, когато някакво проблясване върху дъното привлече погледа му. Намръщи се и завъртя прожекторите натам. От гърдите му се изтръгна вик:
— Господи!
— Джак, какво има?