Чарли моментално застана между нападателя и капитана си.
— Какво правиш, човече? Джак седна.
— Стой настрана, Чарли.
Изправи се на крака и усети вкус на кръв в устата си. Високият ямаец отстъпи половин крачка назад, готов при нужда да се притече на помощ на приятеля си.
Устните на Дейвид Спенглър се изкривиха в презрителна усмивка към Джак.
— Това беше за Джен! — рязко каза той.
Джак потърка челюстта си. Нямаше какво да отговори. Облегна се на седалката и попита:
— Какво правиш тук?
— Изпратен съм от новия президент да участвам в операцията.
— Но какво общо има ЦРУ с всичко това? Дясното око на Дейвид трепна.
— Да, чух за преместването ти — уморено каза Джак. — Май си се издигнал в света.
— А ти би трябвало да си го напуснал — отвърна Дейвид, обърна се и измъкна втората торба.
— Идеята да дойда тук не беше моя.
— Нека позная — рязко каза Дейвид. — Адмирал Хюстън те е извикал.
Джак сви рамене. Дейвид хвърли грубо втората черна торба на пода.
— Хюстън винаги е имал слабост към теб, Къркланд.
— Беше приятел и на Дженифър. — Гласът на Джак също започна да звучи грубо.
— Да, и видя какво й струваше това. Джак побутна Чарли към кормилото.
— Да се махаме оттук. — Погледна към Дейвид. В сините очи на другия виждаше обвинението, което чувстваше в собственото си сърце. — Съжалявам за Дженифър… — започна той.
— Майната им на съжаленията ти! — рязко го прекъсна Дейвид. — Аз си имам моите задължения, ти — твоите. Само не ми се пречкай.
Джак не можеше да намери думи да успокои положението. Дейвид никога нямаше да му прости за смъртта на сестра си. За пропастта между двамата нямаше мост. Отиде до кърмата, за да се увери, че буксирните въжета няма да се закачат в двигателя. Когато минаваше покрай бившия тюлен, мъжът се наклони към него и горещият му дъх стигна до лицето на Джак.
Очите на Дейвид блестяха от омраза и желание за мъст. Гледаше като бясно животно. Прошепна така, че единствено Джак да чуе думите му.
— Още не съм приключил с теб, Къркланд.
Недалеч от остров Йонагуни, префектура Окинава
— Назад!
Карън дръпна Миюки. Пламъците изпълваха тесния тунел и бързо пълзяха по струята. Лазейки на четири крака, двете се скриха зад олтара.
Огънят лумна в камерата, съпроводен с изгаряща жега и задушлив пушек. Миюки закри уста с ръка. Очите й сълзяха.
Карън направи същото, като се мъчеше да не се закашля и да се издаде. Какво можеха да направят? На светлината на пламъците погледът й бе привлечен от ярките отблясъци от увитата около олтара змия. Двете й горящи очи я гледаха, отразявайки огъня. Рубини.
— Карън… — Миюки протегна ръка към нея.
Карън я пое и двете се притиснаха една към друга. Огнената стена не им позволяваше да избягат. Въздухът ставаше по-задимен с всяко вдишване.
— Съжалявам — промълви Карън.
— Може би има друг изход? — предположи Миюки. — Някакъв таен проход.
Карън прехапа устна, като трескаво се мъчеше да мисли през заливащата я вълна от паника.
— Не зная. Ако има, сигурно трябва да е някъде до олтара.
Очите й отново се отместиха към релефа. Нещо в него я тормозеше и привличаше вниманието й. Погледът и се спря върху рубинените очи. Докосна със свободната си ръка каменното изображение. И тогава го видя в отражението на пламъците — дефект. Едното око блестеше много по-ярко от другото. Сякаш зад него имаше празно пространство. Натисна окото с пръст.
— Какво правиш? — обади се Миюки.
Камъкът потъна навътре, чу се рязко изщракване и главата на змията се размърда в ръката й.
— Това е ключалка!
Сега можеше да движи главата напред-назад. Но не се случи нищо. Как точно действаше?
Междувременно димът ставаше все по-гъст и започна да се стеле по пода. Пламъците при тунела намаляха — горивото бе почти изцяло изгоряло. Карън разтърка възпалените си очи. Чу как нападателите им се суетят отвън. Щом този опит да ги накарат да излязат не успя, какво ли щяха да предприемат сега?
Отговорът дойде бързо. В помещението полетя горяща бутилка и експлодира пред олтара. Лумнаха пламъци.
Карън падна назад, а Миюки се метна зад олтара с писък.
— Майната им! — изруга Карън.
Без да обръща внимание на пламъците, тя отново се доближи до олтара. Тайната ключалка подсказваше, че изображението не е просто украса. „Възможно ли е тук да има скрит проход?“ Жегата изгаряше страните на Карън, докато изучаваше каменната змия. Тя обвиваше целия олтар и опашката й не бе далеч от изправената й глава. Осени я идея. Влечугото Уроборос. Змията, захапала собствената си опашка. Символът на безкрая. Много култури имаха подобни митични образи. Имаше го дори в астрологията на маите.